Ние сме група вече почти млади български архитекти, загрижени за развитието на българската архитектура и градска среда.
Не сме анонимни, всеки от нас застава с личния си авторитет зад общата кауза: да спрем подмяната на ценностите в българската архитектура и да защитим обществения интерес в публичните инвестиции.
Нашата първа цел е да променим: порочните практики във възлагането и избора на проек
танти на инвестиционни проекти в обществения сектор.
Ще се опитаме да привлечем вниманието на широката общественост и да ангажираме с нашата кауза максимално голям кръг от съмишленици от сферата на медиите, изкуството, науката и бизнеса.
Заедно ще упражним натиск върху управляващите да предприемат необходимите стъпки за промяна в законодателството и практиките свързани с неговото прилагане.
ЗАЩО?
В последно време сме свидетели на грубо погазване на основни принципи за защита на обществения интерес при проектирането и строителството на обществени сгради и градска среда свързано с изразходване на публични средства и усвояване на средства по европейски програми.
Липсва прозрачност при възлагането и избора на изпълнители, липсва обществено обсъждане на проектите и заданията, липсва обществен контрол за качеството на изпълнение и усвояването на средствата. Няма съревнование и обсъждане на идеи, не се търси мнението на професионалната общност.
Нарушен е основополагащият баланс в разпределението на отговорностите между основните участници в инвестиционния процес: Възложител, Проектант, Строител – просто проектантът липсва! Няма го на професионалната сцена и в публичното пространство да защити „авторската” си визия, но преди всичко проектантът го няма да отстоява и защитава на обществения интерес. Той е скрит зад интересите на определен кръг от строителни фирми, доминиращи в инвестиционния процес, както и зад некомпетентността на администрацията.
Като последствие на тази порочна практика се създават посредствени архитектурни обекти с ниска естетическа стойност, натрапчива липса на креативност и без стремеж за съобразяване с околната среда. Тези архитектурно-строителни „постижения” се отличават с творческо безсилие по отношение на архитектурното послание и по никакъв начин не кореспондират с тенденциите в съвременната архитектура.
Смущаващ е начинът, по който се представят постфактум тези обекти в публичното пространство, като нещо „забележително” и „невиждано”, „най-най”, и преди всичко – без алтернатива. Фокусът е изместен далеч от архитектурата, липсва професионален анализ, а всеки критикуващ е определен като зъл враг на напредъка.
Като граждани и професионалисти не можем да се примирим със сегашната ситуация и сме силно загрижени за последствията от пропуснатите ползи от похабяването на сериозен финансов ресурс, водещи до обезличаване на обкръжаващата ни среда и отдалечаването ни от съвременните развити общества.
