Европейски Институт по Стратегия и Сигурност

10/08/2026

🛡️ СЛЯПОТО ПЕТНО НА ИНСТИТУЦИИТЕ

Жестокото убийство в Пловдив от младежи с открити симпатии към неонацистката идеология извади на преден план процеса на онлайн радикализация, който с години остава неадресиран от българските институции. Случаят не е изолиран инцидент, а естествен резултат от липсата на държавна политика в борбата с децентрализираната дигитална радикализация.

Детайлите по делото, изложени от съдията, сочат към ясно осъзната принадлежност на извършителите към неонацистка идеология, изразена чрез демонстративното изваждане на нацистко знаме и отправянето на нацистки поздрав непосредствено след извършването на физическото насилие и дехуманизацията на жертвата и последвалото публикуване на кадрите. Българското общество с право е шокирано и не разбира как е възможна подобна жестокост и безразличие сред непълнолетни. При хората, попаднали в процес на дигитална радикализация, системното излагане на екстремистко съдържание постепенно снижава прага на чувствителност към страданието и дехуманизира набелязаната им цел. Когато това се комбинира с груповия динамичен ефект, потвърден и от психолозите като фактор за повишаване на самочувствието и агресията, подобен развой става напълно предсказуем. В резултат на това отношението към насилието се променя – то спира да се възприема като престъпление и се превръща в инструмент за придобиване на социален капитал и статус в затворени среди.

📱 Съвременната неонацистка идеология сред подрастващите рядко се разпространява чрез класически партийни структури или формални организации. Тя действа чрез т.нар. „геймификация“ (gamification) на омразата. Чрез съдържание в социалните мрежи (Тикток, Телеграм, Дискорд) екстремистката символика и речта на омразата се опаковат като черен хумор, мемета и друго омаловажаващо сериозността съдържание.

Основната причина държавата да изостава е концептуалното разминаване в дефинирането на заплахите. Органите на реда и службите за сигурност все още са структурирани да търсят йерархични групи, организирани престъпни състави или класически клетки. Този модел на превенция е остарял, тъй като е изграден във време, когато дигиталната радикализация не е съществувала или е била ограничена до изолирани форуми.

Сляпото петно на системите за сигурност произтича от факта, че те на практика отсъстват от дигиталната среда. Новият екстремизъм функционира на децентрализиран мрежов принцип и без явни физически лидери или формална принадлежност. Тъкмо затова той остава незабелязан за традиционното полицейско и училищно наблюдение, докато не ескалира в трагедия на терен.

🌐 Защо се налага държавна намеса в киберпространството?
Контролът върху екстремисткото съдържание често погрешно се интерпретира като „цензура“, което е риторика, използвана включително и от самите извършители и пропагандатори. В контекста на националната сигурност обаче става дума за защита на обществения ред и превенция на тежки престъпления.

⚖️ Когато онлайн съдържанието пропагандира крайни идеологии, чиято същност е упражняването на насилие, границата на свободното изразяване е окончателно премината. Българското общество трябва ясно да разграничава историческия нацизъм, довел до Втората световна война, Холокоста и смъртта на десетки милиони, от неговите съвременни неонацистки формации. Днес тези субкултури адаптивно използват същата същност на омраза, расизъм и дехуманизация, но ги опаковат през дигиталната сфера, за да подбуждат към реален терор и престъпления от омраза. Именно затова в редица държави от ЕС симпатиите към подобни тоталитарни идеологии и тяхната съвременна пропаганда са криминализирани като пряка заплаха за демократичния ред и човешкия живот.

За да не се минимизират бъдещи прояви, са необходими конкретни действия:

🔹 Макар България формално да е определила регулатори по Акта за цифровите услуги на ЕС (DSA), прилагането му остава на ниво пасивна администрация. Държавата не използва пълния правен арсенал на DSA да задължи платформите (Мета, Тикток, Телеграм) да осигурят адекватна модерация на български език и алгоритмична превенция срещу екстремизма. В резултат на това българското киберпространство остава нерегулирана зона, в която неонацистко съдържание и призиви към насилие се разпространяват с пълна безнаказаност.

🔹 Изграждане на реален оперативен капацитет в ГДБОП и ДАНС за проактивно проследяване на дигиталните мрежи, канали и затворени групи, в които се разпространява неонацистка символика и се подбужда към насилие спрямо уязвими групи.

🔹 Въвеждане на ранни системи за прихващане в училищна среда чрез обучение на педагози и психолози да разпознават екстремистките символи и радикалното онлайн поведение, преди младежът да е преминал границата към физически действия.

Ако държавата продължи да третира дигиталния екстремизъм като „младежка проява“ или дребно хулиганство, тя ще остане в позицията на пасивен наблюдател, който единствено документира щетите след престъплението. Защитата на физическата сигурност на гражданите днес е невъзможна без системно, професионално и компетентно обезопасяване на дигиталното пространство.

Кадри: БГНЕС
#ЕИСС #Сигурност #Киберсигурност #НационалнаСигурност #Радикализация #Пловдив

08/08/2026

🚨 Как радарите край Кардам не засякоха дрона и защо нямаше какво да го свали

Гарантирането на суверенитета и защитата на териториалната цялост на България изискват неприкосновеност на нейните граници срещу всеки тип въздушна заплаха, независимо от нейния характер, произход или предназначение. Навлизането и взривът на безпилотен апарат в района на ГКПП „Кардам“ отбелязват първия потвърден оперативен прецедент от такъв характер на българска територия. Хронологията на инцидента разкрива пълната липса на предварително засичане, тъй като шумът от двигателя е регистриран първо акустично от румънските гранични полицаи, а българският патрул регистрира събитието едва след като чува взрива и вижда черния дим. Апаратът не е засечен нито от радарите на ВВС, нито визуално във въздуха преди детонацията.

🔍 Липсата на ранно предупреждение се дължи на добре известни фактори, а не на отделна човешка грешка:

🔹 Дроновете от този клас се изработват предимно от композитни материали като фибростъкло и въглеродни влакна, с много малко метални елементи, което ги прави по-трудно забележими за наличните ни съветски обзорни радари. Полетът на тези дронове се извършва на пределно ниска височина (30-50 метра), позволявайки на обекта да ползва релефа на земята като щит и да остане под радиолокационния хоризонт на обзорните радари, сливайки се със смущенията от земната повърхност.
🔹 За разлика от тактическите дронове, тези апарати разчитат на автономна сателитна и инерциална навигация без активен радиоканал за управление. Това практически заслепява стандартните системи за радиоелектронно разузнаване (РЕР) до момента на физическото навлизане.

📡 Предстоящото придобиване на модерни 3D радари е критична стъпка за ВВС. Но дори най-модерният радар трябва да бъде допълнен от малки тактически радари за ниски височини, разположени по самия граничен периметър.

💥 Дори при своевременно засичане, отбранителната ни инфраструктура в региона не разполага със специализирани огневи средства за реакция в рамките на наличния 2-минутен прозорец за интервенция. В момента националният ни капацитет покрива две крайности:
1️⃣ Тежки ракетни комплекси (С-300 / бъдещите IRIS-T): Проектирани за височинни цели като самолети и ракети. Употребата на ракети за над €400 000 срещу евтини дронове от €20 000 създава финансово неустойчива асиметрия. (Подобна липса на покритие България има и на най-високия ешелон срещу балистични ракети).
2️⃣ Изтребителна авиация (Air Policing): Времето за вдигане на изтребители от „Граф Игнатиево“ надхвърля времетраенето на подобен инцидент. Но дори и използването на изтребители за поразяването на такива цели представлява финансово неустойчиво решение в дългосрочен план.

🛡️ За реална защита на северната и черноморската ни граница е необходимо изграждането на специализиран анти-дрон слой:
🔹 Мобилни зенитни и лазерни комплекси (C-UAS): Системи с бързострелни оръдия или насочен светлинен лъч (от типа на Skynex или Drone Dome).
🔹 Гранична РЕБ инфраструктура: Изграждане на постоянни зони за Радиоелектронна борба по границата за заглушаване и смущаване на сателитната навигация на навлизащи апарати

🏛️ Инцидентът край Кардам потвърждава, че превъоръжаването на сухопътната ПВО и изграждането на сензорни мрежи за нисколетящи цели трябва да бъдат придвижени с приоритет в инвестиционната програма на Министерството на отбраната.

Кадри: БГНЕС, Serhiy Zgurets

#ЕИСС #НационалнаСигурност #България #ПВО #Дрон #Отбрана

01/08/2026

📌 🇪🇸 🇪🇺 Кадрите от Сеута за пореден път изведоха на преден план структурното напрежение в европейската архитектура за сигурност: непреодолимото противоречие между гаранциите за вътрешна свобода на движение и липсата на единна оперативна доктрина по външната граница. Контролът върху държавните граници не е просто елемент от административното управление, а фундаментална правна и оперативна предпоставка за поддържането на обществения ред, вътрешната стабилност и държавния суверенитет.

Когато една държава допусне нейната национална граница да бъде пробита, независимо от това дали е организирано или чрез спонтанни вълни, последиците мигновено каскадират към вътрешността на континента, ерозират дългогодишното доверие между държавите и водят до призиви за замразяване или дори изключване на държави от Шенген. Реакцията на държавите от сърцето на Европа в такива ситуации е напълно рационална: за да защитят обществения си ред, те въвеждат отново едноетапни вътрешни гранични проверки. Така се стига до настоящия парадокс:

1️⃣ Външната граница се третира като пропусклива зона;
2️⃣ Вътрешното доверие между държавите членки деградира;
3️⃣ Шенгенското пространство частично спира да функционира на практика, въпреки че съществува на хартия.

💡За да бъде спряна тази спирала на фрагментация, европейската рамка за сигурност изисква фундаментална ревизия в няколко ключови направления:

🔹 Институционализиране на доктрина за нулев толеранс
Физическите съоръжения са безвредни без оперативна воля. Охраната на периметъра (включително Фронтекс) се нуждае от мандат за активна превантивна блокада и незабавно отблъскване, вместо да функционира като административен бюрократичен апарат.

🔹 Замразяване на Шенген при политическа небрежност
Въвеждане на строг правен инструмент за санкция: държава членка от първа линия, която прояви политическа небрежност, допусне пробиване на националната си граница или капитулира пред чужд натиск, трябва да търпи оперативни последици. Това включва замразяване на шенгенския статус или възстановяване на пълния контрол върху нейните изходни точки към Европа.

🔹 Прекратяване на фиктивния хуманитаризъм
Ако ЕС настоява да запази хуманитарен профил, това трябва да става без да се застрашава вътрешната сигурност и с минимално разходване на публични ресурси. Всички молби за закрила следва да се обработват изцяло извън границите на ЕС. Всяко нерегламентирано физическо преминаване на границата трябва да води до незабавно връщане, а не до право на престой. Това е единственият начин да се обезмислят мрежите за трафик и да се спре финансовият и социален натиск върху държавите членки.

🇧🇬 За България кризата в Сеута не е повод за пасивна наблюдение, а възможност за включване в определянето на европейската дневна програма за сигурност. Като държава, управляваща една от най-натоварените външни сухопътни граници на ЕС, София има пряк интерес от фундаментална промяна в европейския подход. България трябва да използва позицията си и да защити интересите си, което е в полза както на национално ниво, така и за целия ЕС.

🔹 България трябва да подкрепки институционалния натиск върху Испания (изразен от държави като Италия, Дания и Финландия) за строга отговорност при провал в охраната на външните граници. Тъй като от държавите от Източния фланг се изисква безкомпромисен контрол, същите критерии и правни последствия (включително механизми за временно замразяване на членство) трябва да важат за всеки участък от европейския периметър. България се присъедини в Шенген едва 17 години след влизането си в ЕС, като забавянето бе поради причини свързани с контрола по националните граници.

🔹 Като гранична държава, България не може да приема системи за преразпределяне на мигранти вътре в ЕС, които стимулират вторични движения. Нашето предложение трябва да подкрепи модела за задължително изнасяне на молбите за закрила в трети сигурни страни извън територията на Съюза, минимизирайки риска за сигурността на ЕС.

🔹 София трябва да настоява за пренасочване на средства от европейския бюджет от поддръжка на вторична бежанска инфраструктура към пряко финансиране на физически съоръжения, сензорни системи и разширен оперативен мандат на Фронтекс по външните граници.

Позицията на България трябва да бъде подкрепа за строга доктрина за защита на външните граници, солидарност в оперативния натиск спрямо неизпълняващите задълженията си държави и настояване за европейски бюджет, предназначен за сигурност и политики недопускащи подобни събития, а не за управление на кризи след като са се случили.

Кадри: AP

22/07/2026

🎯 Анализ на ЕИСС: Защо България остава без противоракетен щит и какви са реалните заплахи при ескалация с Иран?

Искането за разполагане на осем американски самолета-цистерни в авиобаза „Безмер“ отново извади на преден план един от най-тежките дефицити в националната ни сигурност: дългогодишното неглижиране на българската ПВО. Макар подобно разполагане да е част от съюзническите ни ангажименти в НАТО, Иран предупреди страната ни да не предоставя територията си за американски военни операции. В разрез с лансираните у нас тези за „неутрален“ или дори „приятелски“ Иран, официалните действия на Техеран показват друга реалност. Още преди началото на войната в Иран, на 1 февруари иранският режим обяви армиите на държавите от ЕС, включително въоръжените сили на Република България за „терористични организации“. Това прави опитите за оправдаване или съчувствие към политиката на Техеран несъвместими с националния ни интерес.
Непровокираните удари на Иран в региона потвърждават, че рискът от демонстративен или асиметричен акт съществува. Въпреки това прагът за такъв ход остава висок, тъй като пряко нападение срещу държава от НАТО и ЕС на европейския континент носи за Техеран значително повече щети, отколкото стратегически ползи.

🔹 Профил на балистичната заплаха и възможни сценарии за атака

При евентуална ескалация Техеран едва ли ще използва скъпите си хиперзвукови ракети срещу България, те се пазят за силно защитени цели в Израел. Както показаха и ударите над Кипър и южните провинции на Турция по-рано тази година, Иран не разчита на хиперзвуковите си ракети за атака на периферна мишена. Модели като Emad, Ghadr-110 и Sejjil-2 разполагат със стандартен обсег от 1 700 до 2 000 км. Изключително вероятен сценарий за психологически шок или разузнаване на отбраната е изстрелването на ракети с намален взривен заряд или празни макети. Когато бойната глава се олекоти, обсегът на балистичната ракета се увеличава драстично. Това позволява на Иран да достигне по-далечни цели с цел психологически натиск, заслепяване на радарите или стратегически шок, без да задейства задължителния пълномащабен военен отговор на НАТО. В такъв сценарий физическите щети са минимални, тъй като приоритетът на подобен удар е психологическата атака.

🔹 Оперативни ограничения на изтребителната авиация срещу балистични цели

По време на иранските атаки срещу Израел наистина бяха регистрирани уникални случаи, в които изтребители F-35I Adir прихванаха балистични и крилати ракети. F-35 обаче може да свали балистична ракета единствено ако патрулира във въздуха в непосредствена близост до мястото на пуска и то през първите минути от полета, докато ракетата се издига бавно и двигателите ѝ горят с огромна топлинна диря. Когато иранската балистична ракета навлезе в българското въздушно пространство, тя вече се намира в крайната си фаза и пада под стръмен ъгъл с хиперзвукова скорост. На този етап нито МиГ-29, нито българските или съюзнически F-16 разполагат с радарна динамика или кинетична ракета, която да прихване толкова бърза балистична бойна глава. Дори за F-35 прихващането на балистична ракета в крайната й фаза е изключително трудно и разчита предимно на предаване на данни към наземни системи.

🔹 Ограничен обсег на съседните системи за ПВО

В публичното пространство погрешно се твърди, че разположената гръцка батерия Patriot близо до границата осигурява противоракетен чадър над Южна България. Това не отговаря на истината. Прихващането на бързо падаща балистична ракета изисква разполагане на отбранителния комплекс в непосредствена близост до пазената цел. Радиусът на PAC-3 за ефективна противоракетна защита срещу балистични цели е едва 30 до 50 км около самата батерия. Позиционирана в Дидимотихон (каквото бе разполагането по време на войната с Иран през март), тя закриля единствено граничната зона.

🔹 Системни дефицити в държавното планиране и пренебрегване на наземната ПВО

Системното неглижиране на българската противоракетна отбрана е пряк резултат от десетилетната липса на стратегическа визия и фундаментално грешното подреждане на държавните приоритети в сектора. Разчитането на морално и физически остарели съветски комплекси от 70-те години поставя под риск критичната ни инфраструктура, тъй като тези системи нямат съвременния софтуер, радари и кинетичен капацитет да неутрализират модерни балистични заплахи. Придобиването на изтребителите F-16 блок 70 безспорно е стратегическа и крайно необходима инвестиция за въздушния ни суверенитет и модернизацията на ВВС. Проблемът обаче се състои в това, че държавната политика третира авиацията като универсално решение, пренебрегвайки факта, че самолетите нямат функцията да прихващат балистични ракети. Упованието в политическото удобство, че НАТО предоставя универсална защита над българското небе, пренебрегва принципа на Член 3 от Северноатлантическия договор, според който всяка страна е длъжна първо сама да развива капацитета си за самоотбрана. Дори скорошното присъединяване към инициативата European Sky Shield и стъпките към придобиване на системи IRIS-T SLM решават проблема само частично, като осигуряват защита срещу самолети и крилати ракети, но нямат възможности за прихващане на балистични бойни глави. За пълноценна защита е необходимо държавата да балансира отбранителните си приоритети и да задели целеви ресурс за модерни наземни системи за ПВО от висок клас (като Patriot PAC-3, SAMP/T, Arrow), които единствени могат да гарантират сигурността на българското небе и стратегическите обекти на наша територия.

📌 Позиция и препоръки на ЕИСС: България не може да продължава да бъде единствено „консуматор на сигурност“ на хартия и да поема сериозни геополитически рискове, докато зенитно-ракетните ни войски се намират в технически колапс.
▪️ Спешно преразглеждане на бюджета: Призоваваме правителството и Народното събрание незабавно да преразгледат капиталовите разходи за отбрана и да стартират целеви проект за придобиване на съвременни многослойни системи за ПВО от висок клас.
▪️ Твърди условия пред НАТО: Докато държавата не финализира собствените си поръчки за такива комплекси, поемането на стратегически ангажименти (като предоставянето на авиобаза „Безмер“ за съюзнически операции) задължително трябва да бъде обвързано с искане към НАТО за временно разполагане на съюзническа противоракетна батерия (Patriot PAC-3 или SAMP/T) директно на българска територия.
Сигурността на българското небе изисква реален противоракетен щит и превантивни действия, а не разпиляване на ресурс за второстепенни проекти.

Снимки: town bg, calibredefence

#ЕИСС #НАТО #ПВО #Безмер #НационалнаСигурност #Геополитика #ЕС

13/06/2026

🇧🇬🇲🇰 Провокацията като стратегия

В последните дни общественото пространство у нас е ангажирано с поредица от конфронтационни изявления на политически представители на Република Северна Македония, свързани с участието им в Срещата на върха на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ) в София. Те идват след месеци на активна антибългарска реторика от Скопие. Вместо този престижен регионален форум да послужи за демонстрация на реална европейска зрялост и конструктивен диалог, станахме свидетели на поредната провокация от съседната ни държава.

В София външният министър на Р. Северна Македония Тимчо Муцунски направи показателен завой, заявявайки, че „не бива да се връзваме на спорове за историята, а да гледаме към бъдещето“. Звучи кооперативно, но на практика е опит за дипломатическо заобикаляне на същинския проблем с конституционните промени. Президентът Гордана Силяновска-Давкова също беше в София, където отказа да отговаря на български, настоявайки въпросите към нея да бъдат на английски, с аргумента, че не разбира български, въпреки утвърдената от 1999 г. дипломатическа практика, според която делегациите на двете страни общуват директно, всяка на собствения си конституционен език, без нужда от превод. Дни по-късно обаче, веднага след завръщането си в Скопие, тя определи изясняването на историческата истина като „губене на време“ и обвини България в неприятелско поведение. Хронологията и промяната в тона очертават по-широка стратегическа рамка, в която асиметрично по-слабият актьор умишлено провокира по-силния.

Нека разгледаме три от елементите на тази рамка:

📌 Вместо уважение към държавата домакин, представителите на РСМ съзнателно използваха българската столица като трибуна за провокации. Това доведе до два резултата. Докато се демонстрира изкуствена смелост пред радикализираната вътрешна аудитория, същевременно се тестват червените линии и институционалната издръжливост на София.

📌 Скопие търси остър, емоционален или институционално суров отговор от наша страна. Разчетът е България да реагира остро, за да може ръководството в Скопие моментално да влезе в международната роля на невинна жертва на „българския натиск“ и да потвърди широко използваната от властта теза, че България цели да „заличи македонската идентичност“. В резултат на това РСМ цели да измоли отстъпки от Брюксел, прехвърляйки вината за собствения си евроинтеграционен дефицит върху София.

📌 След като Албания беше отделена и напредна по пътя към ЕС, управляващите в Скопие останаха в стратегическа безизходица. При липсата на реални реформи, симулирането на конфликт и поддържането на въображаем „външен враг“ в лицето на София остава основният им инструмент за задържане на властта.
Точно затова обществото и държавата не бива да се поддават. България днес е в отлична стратегическа и дипломатическа позиция. Благодарение на залегналото в преговорната рамка „Френско предложение“, българските национални приоритети вече са общоевропейски ангажименти, а казусът е изместен от емоционалното двустранно поле на ниво РСМ-ЕС.

Пред управлението в Скопие стоят само два реални избора:
1️⃣ Да впише българите в Конституцията си и да отключи преговорите, условие, което вече е на самия Европейски съюз, а не само на България.
2️⃣ Пълна дипломатическа самоизолация. Скопие твърди пред избирателите си, че договорите, подписани от предишните правителства, не го обвързват, но не предприема стъпки за денонсирането им, защото познава последиците. Подобна политика би донесла много по-тежка цена за властта, отколкото честното изпълнение на поетите ангажименти.

🎯 Бягството от отговорност чрез провокации в София не променя чистия факт: ключът към Брюксел изисква зрялост.

Снимка: БТА, БНТ

#ЕИСС #България #СевернаМакедония #ЕвропейскиСъюз #Сигурност #Балкани #ЗападниБалкани

29/05/2026

🛡️ Днес, екипът на ЕИСС присъства на конференцията „Диалог за отбрана и демокрация“, организирана от Center for the Study of Democracy в София под наслов „Защо се борим“. Събитието събра министри, дипломати и експерти по сигурност за важни дискусии около бъдещето на европейската сигурност.

📊 Панелите се фокусираха върху теми, които са в самото ядро на работата ни в ЕИСС - от укрепването на Източния фланг на НАТО и концепциите за всеобхватна отбрана, до противодействието на информационната война и изграждане на технологична устойчивост.
Благодарим на колегите от Центъра за изследване на демокрацията за отличната организация и интересната дискусия.

Споделяме няколко кадъра от събитието и разговорите днес! 📸👇

#Сигурност #НАТО #ИнформационнаВойна #НАТО #НАТО2026 #ЕвропейскаСигурност #Геополитика #НационалнаСигурност #МеждународниОтношения #РегионалнаУстойчивост #Отбрана

23/01/2026

Днес в ефира на Darik Radio с Георги Иванов говорихме за това как България се превръща в огледало на дезинформацията и защо фалшивите новини у нас не са просто „случайни лъжи“, а добре планирана стратегия.

Накратко от разговора ни:
👉 Как ни манипулират чрез исторически травми и емоции.
👉 Защо не трябва просто да „опровергаваме“, а да изграждаме имунитет срещу хибридните атаки.
👉 И за финал какво общо имат розовите домати с геополитиката. 🍅🤔

Беше динамичен и смислен разговор за нещата, които често пропускаме в общия шум.

Вижте го тук: 👉 https://www.youtube.com/watch?v=W34ANz74_9g

20/01/2026

🚨 ЕИСС БАРОМЕТЪР ЗА СИГУРНОСТ: КОЛКО УСТОЙЧИВА Е БЪЛГАРИЯ НА ХИБРИДНИ ЗАПЛАХИ?

Европейският институт за стратегия и сигурност представя своя Барометър за сигурност - първата за България мултидисциплинарна оценка, базирана на доказателства и отворени източници, която изследва устойчивостта на сигурността на страната ни в пет ключови измерения. Всяко измерение от барометъра оценява конкретен отрасъл в устойчивостта на отбрана и сигурност на България. Събрани заедно, петте измерения сформират една цялостна оценка, подкрепена от доказателства, методология и анализи.

📉 ОСНОВНОТО ОТКРИТИЕ: ЗНАЧИТЕЛЕН НЕДОСТИГ НА УСТОЙЧИВОСТ

Текущата оценка за сектора „Хибридни заплахи и дезинформация“ е едва 4,25 от 10. Резултатите разкриват критичен „разрив в устойчивостта“ и структурно несъответствие между мащаба на чуждите информационни операции и капацитета на държавата да ги неутрализира.

📖 Разгледайте пълния анализ „България в огледалото на дезинформацията“ и научете повече за Барометъра на нашия сайт: www.eissbg.eu

#ЕИСС #БарометърЗаСигурност #НационалнаСигурност #Дезинформация #ХибридниЗаплахи #България2026

17/01/2026

Тази седмица екипът на Европейския институт по стратегия и сигурност (ЕИСС) направи ключова стъпка към изграждането на по-устойчива среда у нас. Представихме стратегическия ни анализ „България в огледалото на руската дезинформация“ в трите водещи академични центъра на София.

🎓 В Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (СУ) и Нов български университет (НБУ) с присъствието на уважавани професори, деконструирахме механизмите на „единния модел“ на руско влияние. Изказваме специална благодарност на доц. д-р Момчил Дойчев за неговата активна подкрепа за и професионален принос, които оказват решаваща подкрепа за нашите усилия.

💼 В УНСС в партньорство със Студентската асоциация за изследване на международните отношения (САИМО), дискутирахме как дезинформацията се трансформира от медиен шум в директна заплаха за националната сигурност.

🔍 Защо това е важно? Нашият анализ разкрива критичен „разрив в устойчивостта“ на България с обща оценка на ЕИСС барометъра за сигурност от 4.25/10 за сегмент хибридни заплахи и дезинформация. Дезинформацията се разпространява безконтролно в българските онлайн среди и представлява пропаганда, целяща да подкопае доверието в демократичните процеси.

В рамките на събитията представихме:
✅ Барометъра за сигурност на ЕИСС – първата мултидисциплинарна оценка, изготвена от данни на отворени източници, фокусирана да изследва изцяло устойчивостта на националната сигурност на България.
✅ Общата наративна рамка на дезинформацията, която се прилага в множество държави по модел, който се адаптира към чувствителните теми за обществото, което е мишена
✅ Пътят към превенция: Необходимостта от институционализирана психологическа защита и изграждане на когнитивна устойчивост.

🚀 Мисията продължава - ЕИСС остава отдаден на своята заложена продължаваща мисия да подпомогне информираността на обществото и институциите за заплахите за националната сигурност на България.

16/01/2026

Новият анализ на ЕИСС деконструира механизмите, чрез които се манипулира българското информационно пространство. Дезинформацията не е поредица от случайни събития, а координиран „единнен модел“, адаптиран към нашия контекст.

🔍 Какво разкриват данните? 📊 70% от съдържанието от про-Кремълското съдържание е или преведено или взаимствано от руски източници:

⚔️ Историята като оръжие: Модели, тествани успешно в Полша, Прибалтика и Грузия, днес се използват у нас, за да представят настоящата национална политика на България като екзистенциална заплаха за суверенитета ни.

🇬🇪 Грузинският сценарий: чрез внушаване на страх от война и атака срещу идентичността може да се саботират базови политики от национално значение.

🛡️ Нашата мисия е изграждане на когнитивна устойчивост – способност да разпознаваме манипулацията още на ниво наративна рамка.

📖 Вижте пълния анализ тук: https://www.eissbg.eu/отдели/отдел-сигурност/българия-в-огледалото-на-руската-дезинформация

#ЕИСС #Сигурност #Дезинформация #България #ХибридниЗаплахи #МедийнаГрамотност

Европейски Институт по Стратегия и Сигурност - EISS

10/08/2026

08/08/2026

01/08/2026

22/07/2026

13/06/2026

29/05/2026

23/01/2026

20/01/2026

17/01/2026

16/01/2026

Address

Website

Alerts

Contact The Organization

Shortcuts

Sponsored

Share

Category

Listing takedown request