06/03/2026
Провокация, викове и кръв на пода: как активисти на “Възраждане” превърнаха дискусия за 3 март в скандал
София, Централен военен клуб. Четвъртък вечер 5 март 2026. Зала “Тържествена” е пълна, организаторите носят допълнителни столове. Поводът е кръгла маса, озаглавена: „Робското освобождение“ – дискусия за историческия смисъл на 3 март и за това дали Освобождението от 1878 г. е донесло свобода или нова зависимост.
Темата е чувствителна, но в демократично общество тя би трябвало да е предмет на диалог, а не повод за физическо насилие и вербална агресия.
В България обаче все по-често е обратното.
Събитието беше организирано от асоциация „Памет за утре“ и Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“. Говорители бяха журналистът и автор Иво Инджев и историкът д-р Димитър Атанасов – двама от малкото публични гласове, които от години поставят под въпрос рускоцентричния мит около 3 март.
Организирана провокация
Още в началото стана ясно, че дискусията няма да протече спокойно.
В залата присъстваше малка група – около 10 души – представили се като привърженици на проруската партия „Възраждане“.
Най-много ги засегна казаното от Иво Инджев, който в своето изложение представи цитати от книгата на граф Игнатиев "Записки (1875-1878)", издадена 1986 г. Мемоарите на Игнатиев нагледно излагаха завоевателните амбиции на Руската империя и категорично опровергаваха твърденията, че руската дипломация е имала намерението да освобождава България.
Вместо да изчакат времето за дискусия (след изказванията на двамата говорители), за да си зададат въпросите, симпатизантите на Москва започнаха да провокират, прекъсват лекторите и да не дават възможност събитието да продължи в нормална атмосфера.
Ситуацията ескалира бързо. Един от провокаторите блъсна човек от публиката и го събори на земята. Напрежението принуди организаторите да извикат военна полиция, която пристигна бързо.
След принудителната пауза, д-р Атанасов продължи своето изказване, което отново беше съпроводено от агресивни подмятания, ироничен смях и обиди. Дискусията беше отменена, а привържениците на Путин и Възраждане постигнаха целта си да осуетят неудобната за Москва дискусия.
Насилие на изгонване
С прекратяването на събитието агресията на провокаторите ескалира до краен предел като един от тях неочаквано удари участник в срещата и му разби носа. Пострадалият зрител получи импровизирана медицинска помощ от други присъстващи, а полицията извика Бърза помощ. В същото време извършителят побърза да напусне сградата преди да бъде задържан от военна полиция.
Симптом на по-голям проблем
Инцидентът не е просто локален сблъсък между активисти. Той е симптом на по-широк процес – радикализацията на проруското политическо пространство в България. Нещо повече, саботирането на такива събития с помощта на организирани банди, е редовно начинание в арсенала на хибридите на Москва не само у нас, но и по света.
Самият Иво Инджев е често атакуван от агресивни апологети на Путин по време на събития, в които той участва. В края на вчерашната дискусия Инджев сподели, че е бил и неколкократно заплашван, дори докато се разхожда по улицата.
През последните години членове и привърженици на партия „Възраждане“ системно атакуват публични събития, които поставят под съмнение кремълските исторически наративи – от лекции и представяния на книги до университетски дискусии.
Методът им е един и същ: провокация, шум, опит за сплашване и прекъсване на разговора.
Това е класическа тактика на политически натиск – да се направи невъзможен самият дебат, да сплаши неудобните на Москва личности, налагайки цензура върху гласовете, които не се подчиняват на руските лъжи.
Парадоксът 3 март
Иронията е очевидна. Събитието е посветено на въпроса дали освобождението на България от Османската империя не е било последвано от нова зависимост от Русия.
Отговорът на този въпрос беше даден не само от лекторите в залата, но и беше демонстриран от хората, които се опитаха да заглушат дискусията.
Защото когато политическа група реагира на исторически спор с викове, бутане и юмруци, това говори както за нея, за днешния ден, така и за историята.
И въпреки това.
По думите на организаторите десетки хора са останали след инцидента, за да изразят подкрепата си за събитието.
„Хората идваха да ни казват колко са важни тези разговори“, каза участник.
Няма да допуснем апологетите на Москва да налагат и днес в свободна и европейска България цензура от времената, когато бяхме подчинени и безропотни пред Кремъл! Имаме послание за вас - няма да ни уплашите и няма да ни спрете да разпространяваме фактите и историческата истина за ролята на Русия в българската история.