I am Kurdish and I am an international journalist and movie maker, by profession. Below, I have provided some information detailing my professional status and membership of various organisations. These include:
News journalist id card issued by the Ministry of Islamic Culture and Guidance of the Islamic Republic of Iran,
(Card no: 124.1725)
I also hold UNESCO CICT ASIFA membership of the Interna
tional Animated Film Association. (Membership no:185038)
The Union Internationale de la Marionette (UNIMA)
(Membership no: 253)
Iran Handicrafts Organisation (national id no: 1-26-2505-001097)/ ( id no:1-26-2503-002299)
Kurdistan Artists Organisation (KAO), issued in Iraq
(Membership no: 431)
Professor of photography in Iran for 2years
Does sign language in 4 languages. I am writing, briefly, to explain my circumstances to date which have led me to my present state. Originally living in Iran, I was employed in my profession and actively working with issues concerning Human Rights, with particular attention to the Rights of Women. Consequently, I have, on several occasions been subject to imprisonment, torture in several prisons under the instruction of the Islamic Regime of Iran. After much long-suffering: ill-treatment, torture and no apparent reasons or evidence to justify my imprisonment; my stalwart lawyer was able to successfully enable my release. It has to be mentioned, at this point, that my unjust and inhumane treatment and imprisonments were initiated from the age of eighteen years. Following these events, in light of the fact that my release was ensured and guaranteed by the state, I made every endeavour to escape any future attempts for persecutions as I felt that my safety in Iran could no longer be guaranteed. With the help of friends in my industry, I was able to obtain an exit visa to travel out of Iran to Bulgaria. My intention was to travel further on. However, on arrival to Bulgaria, my passport was seized and I was put into prison. The reasons given at the time were that I had no valid passport. The authorities then informed me that their intention was deportation back to Iran. I feared for my life and thankfully was saved from deportation with a document through the United Nations stating that the Democratic Party of Iranian Kurdistan, an opposition party to the Islamic Regime of Iran, could vouch and verify that my case was justified and credible to warrant a stay of deportation. My life would be endangered with any return to Iran. I was not given any opportunity for any defense to explain my circumstances or reasons for coming to Bulgaria. I was, instead, sent to serve seven months imprisonment in a Bulgarian jail. While in prison the only advice or information I was given was that my choices were limited to either seeking refugee status or facing deportation. Under severe pressure, given that I had documentation to prove that deportation would not be a reasonable option nor justified, I was subject to be forced to stay in Bulgaria and subsequently sent to a refugee camp, where I am living to this day. In short, I have been denied exit from Bulgaria to travel elsewhere. Furthermore, I have been denied permission to stay in Bulgaria. As a result of these extremely unfair circumstances, my passport has expired and all other visas obtained for further travel, obtained when I originally left Iran, have also expired. I am, therefore, at the mercy of the Bulgarian authorities and helpless to defend myself or change my circumstances for the better.
Фарох Ниа Фаршид Ахмад (по паспорт името му е Фарох Ниа Фаршид . Ахмад е добавеното име на баща му)
ЛНЧ: 7000046625
30.04.1973г.
Национален документ за самоличност:
S2698983, издаден от Иран
Фарох Ниа Фаршид напуска Иран след като срещу него започва преследване заради активното му членство в Демократическата партия на Ирански Кюрдистан. В миналото той е бил затворен по обвинение на ислямското правителство на Иран за участието си в демократическата кюрдска опозиция и дейността си като международен свободен журналист.
На 16 септември 2009 г. той пристига във Варна с туристическа група и 15-дневна виза за посещение. След изтичането на този период той е искал да замине за Гърция, за където също е имал виза. Във Варна той отсяда в хотел „Ambassador”. Рецепционистът взема паспорта му и отказва да му го върне. Причините за това все още не са ясни, т.к. паспортът и визата на г-н Фарох за временно пребиваване в страната са валидни в съответния момент. В този паспорт също така е имало и валидна виза за Сирия и Гърция, където Фарох Ниа Фаршид е планувал да отиде. Изглежда, че след разговор рецепционистът и преводачът решават, че няма да върнат паспорта му, т.к. от визите в него става ясно, че Фаршид няма намерение да се върне обратно в Иран. В хотел „Ambassador” правят ксерокопие от паспорта му и му връщат само него. Рецепционистът му казва, че в границите на България може да си служи с полученото копие. Условието да върнат паспорта му е той да дойде и да го получи на връщане за Иран. Фарох Ниа Фаршид опитва да получи обратно паспорта си в продължение на 3 дни, но усилията му са безуспешни.
Той взема копието и пристига в София. С него се надява да премине през Гърция и по план да пристигне в Истанбул. По данните в паспорта си, той очаква властите да потвърдят наличието на виза в базата данни. Гръцките гранични служби не му позволяват да влезе в страната и той се връща в София.
Там отива до Израелското посолство, където се надява да получи помощ по случая, заради еврейското си потекло. След като не успява да представи оригинален паспорт, служител на реда пред посолството се усъмнява и се обажда в хотел „Ambassador”, където Фарох Ниа Фаршид твърди, че се намира паспортът му. От там му казват, че те не разполагат с него. Охранителят се обажда в полицейското управление и г-н Фарох е изпратен там.
В управлението му предлагат да кандидатства за статус на бежанец. Това обаче не е част от намеренията му, т.к. паспортът му е валиден и той има планувано пътуване. В съответната институция му е връчен документ, който властите изискват от него да подпише, без превод или обяснения. Същият документ е бил подписан и от цивилен гражданин, който по данни на присъстващ свидетел, е член на ДАНС. Копие от този документ не е предадено на Фарох Ниа Фаршид. След броени минути той е арестуван и изпратен в СДВНЧ Бусманци без официално издадена заповед за настаняване.
На 29 септември 2009г. г-н Фарох е изпратен в СДВНЧ – гр. София без заповед за настаняване. Той прекарва там седем месеца без издадена заповед или изрично посочени основания за задържането му. Там той е бил принуждаван да подписва документи, за които не му е бил осигурен преводач. Обяснението към един от документите е било, че така по-лесно ще открият паспорта му. По-късно Фаршид разбира, че това е бил документ за депортирането му обратно в Иран. По време на престоя си там преживява силен стрес и грубо отношение от властите – никой не е отговарял на въпросите му и не му е давал информация за развитието по случая му. Там Фаршид е предприел и 15-дневна гладна стачка в знак на протест за това, че не връщат паспорта му.
По време на престоя си в СДВНЧ адвокат Диана Даскалова, САК, Фондация „Център за правна помощ – Глас в България” и Върховен комисариат за бежанци на ООН изпраща молба-искане до Държавната агенция за бежанците към МС, като прилага и молба за закрила до ДАБ, подадена от г-н Фарох. Молбата е изпратена с цел регистрация на подадената чрез служителите на СДВНЧ молба от Фарок Ниа Фаршид. Отговор до нея не е получен. Фарох Ниа Фаршид притежава и международен паспорт като журналист, който се държи в Иран.
След постъпването си в бежанския лагер Фаршид разбира, че паспортът му се намира там. Властите му казват, че може да го получи след като даде пръстови отпечатъци и пожелае бежански статус, но той отказва. В този случай са му предложени две алтернативи: да бъде изпратен обратно в Иран или в СДВНЧ в Бусманци. Тези обстоятелства го принуждават, въпреки стремежите си, да кандидатства за бежански статус. След като той дава отпечатъци обаче, паспортът му не е върнат. Неговото желание е да върне паспорта си и да напусне страната.
Българският комитет на демократическата партия на ирански Кюрдистан изпращат до хелзинския комитет и СДВНЧ молби за законно съдействие по случая на Фарох Ниа Фаршид. Хелзинският комитет отказва помощ, т.к. обвиняемият няма заповед за настаняване.
Фарох Ниа Фаршид твърди, че описанието на случая му в приложеното копие от решение # 429 от 05 октомври 2010 г. на Държавна агенция за бежанците е грешно. Той определя подадените аргументи като неоснователни. В момента той има два отказа за получаване на статус на бежанец. При трети такъв ще бъде депортиран в Иран, където е много вероятно животът му да бъде в опасност.
През последните два месеца не са му изплащани полагащите му се 65 лв. месечно.
В момента Фарох Ниа Фаршид се намира във влошено здраве в резултат на преживения стрес. Предписани са му лекарства, които влияят негативно на психичното състояние и паметта му.
