18/01/2026
Via Elka Dimitrova
18 януари е рожденият ден на баща ми. Винаги сме го празнували – в най-пълния смисъл на тази дума. Семейството и „Полифония“ – СЕМЕЙСТВОТО. Не знам как да предам това усещане, което малко хора са преживели в реалността – да имаш семейство от дух и музика и то да не е само в твоята глава, а да е споделено от истински хора – 30, 40… – не мога да кажа точно колко са били същински въвлечените в Полифония през годините. Не смея да затварям и кръга на музикантите, близко общували с авторската музика на баща ми. Но поне Стела Димитрова, Ивелина Иванчева, Иван Спасов, Николай Кауфман, Лазар Николов. Бяха много близки.
От 27 септември 2008, без да го желая, прекъсвам и отлагам своята книга за него и тях. Но може би с наближаването на пълнолетието на смъртта (да, днес ми хрумна, че и смъртта може да има пълнолетие) тя все пак ще бъде завършена. Дължа го на неговите момичета, но и на себе си. И на музиката, в която женските гласове бяха разсипващи се кристали, инструменти, не просто човешки гласове, а винаги претопени през нещо – изкусно. Но особено го дължа на неговата собствена музика – лирична, фино дисонантна, мислеща, говореща.
(В коментар слагам линк към филма на Росен Елезов за тях. Да, и Росен Елезов...)
