Institute of Biodiversity and Ecosystem Research - BAS

21/08/2026

✨ Работа с мисия и визия за бъдещето.

Българската академия на науките обяви конкурс за прием на редовни и задочни докторанти за учебната 2026/2027 г.

05/08/2026

Поредното освобождаване на добруджански хомяци в дивата природа🐾
Екип от експерти от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН (ИБЕИ-БАН), Българско дружество за защита на птиците (БДЗП), агрономи от „Агротайм“ ЕООД и доброволци, осъществи първото за 2026 г. пускане на свобода на 9 добруджански хомяка. Животните, отгледани в изкуствени условия, бяха въведени в естествената им среда на специално подготвен терен в района на община Исперих.
Експертите изкопаха изкуствени убежища (дупки) и поставиха предпазни метални клетки, улесняващи адаптацията на хомяците в новата среда. Животните бяха подхранвани с пресни зеленчуци и смес от зърнени храни. През периода на адаптация те са под постоянно наблюдение, включително чрез монтирани фотокапани.
Избраната локация представлява ожъната пшеничена нива с естествена тревна покривка и множество останали неожънати класове, осигуряващи храна за хомяците. Теренът е собственост на „Агротайм“ ЕООД, което прилага „безорно земеделие“ (No-till farming) съществено за опазването на биологичното разнообразие.
Добруджанският (черногръд) хомяк (Mesocricetus newtoni) е изключително рядък бозайник включен в Червената книга на България. Проучванията сочат наличието на едва една стабилна популация в Централна Северна България. Основната цел на учените е чрез развъждане в изкуствени условия и последващо реинтродуциране да подпомогнат оцеляването и възстановяването на този застрашен вид.
Инициативата се реализира в рамките на проект "Осигуряване на възстановяването на застрашения ловен сокол в България и Южна Румъния" (LIFE20 NAT/BG/001162), който получава финансова подкрепа от програма LIFE на Европейския съюз.
Видео и снимки: доц. д-р Йордан Кошев (ИБЕИ-БАН) и Димитър Градинаров (БДЗП)
#Българско дружество за защита на птиците BirdLife Bulgaria of Biodiversity and Ecosystem Research - BAS -tillFarming #Агротайм #Исперих

31/07/2026

🌿 Как науката помага да опазим планинските пасища?
Планинските пасища са мого повече от красиви природни пейзажи. Те са местообитания с изключително богато биоразнообразие, поддържат традиционните форми на устойчиво земеползване и изпълняват важни екосистемни функции.
Със сигурност те не са нещо, за което човек ицобщо мисли в ежедневието си, но са от изключителна важност. За тяхното дългосрочно съхраняване са необходими научно обосновани оценки, които да подпомагат управленските решения.
Един от примерите за приноса на учените от ИБЕИ–БАН в тази посока са експертните дейности, свързани с оценката на пасищните местообитания в Национален парк „Централен Балкан“, Национален парк „Пирин“, Национален парк „Рила“ и резерват „Тисата“.
В рамките на теренните проучвания изследователите събират подробни данни за растителните съобщества, техния видов състав, структура и синтаксономична принадлежност. Чрез оценка на продуктивността на тревните съобщества се определя и пасищният потенциал на местообитанията, а на тази основа се изготвят научно аргументирани препоръки за управлението на пасищните площи и програми за тяхното дългосрочно наблюдение.
Особено ценен е и практическият елемент на тази работа. Експертите от ИБЕИ–БАН провеждат съвместни обучения със служители на националните паркове, като въвеждат съвременни методи за събиране на теренни данни чрез мобилни приложения и унифицирани научни методики. Така научните знания намират пряко приложение в ежедневната работа по опазването на защитените територии.
Науката не само описва природата – тя предоставя инструментите, с които можем да я управляваме устойчиво. Именно затова подобни изследвания са важна част от мисията на ИБЕИ–БАН да подпомага опазването на българското природно наследство чрез научна експертиза, дългосрочен мониторинг и решения, основани на доказателства.
📸 На снимките: обучение и теренни наблюдения със служители на ДНП „Рила“ за събиране на данни чрез мобилното приложение QField в района на Парков участък „Белово“ (снимка: Чавдар Гусев) и теренна работа по прилагане на утвърдената методика за оценка на пасищата в района на Беклемето, НП „Централен Балкан“ (снимка: Ива Апостолова).

22/07/2026

🌊„Ако Черно море се затопли бързо с още един градус, последиците ще са катастрофални.“ 🌡️⚠️

Това предупреждение отправя доц. д-р Виолин Райков от Института по океанология при БАН в интервю за вестник „Труд“, посветено на състоянието на Черно море и предизвикателствата пред неговите екосистеми.

❗Как замърсяването с нефтопродукти и микропластмаси достига до морските организми и в крайна сметка до нашата трапеза?
❗Защо пластмасата вече присъства във всяко звено на хранителната верига?
❗Как климатичните промени променят живота в Черно море, кои местни видове са най-уязвими и защо нови обитатели, като корейската скална риба, вече намират подходящи условия в българските морски води?

На тези и още много въпроси отговаря доц. Райков, който представя научно обоснована картина на процесите, протичащи в Черно море, и обяснява защо дългосрочният мониторинг, навременните изследвания и информираните решения са ключови за опазването на морската среда.

🌱Зад подобни научни изследвания стоят години последователна работа на експертите от ИБЕИ-БАН, която помага обществото и институциите да вземат информирани решения в полза на природата, устойчивото развитие и бъдещите поколения..🌱

📖 Прочетете цялото интервю с доц. д-р Виолин Райков в публикацията на вестник „Труд“:

Пластмаси има във всяко звено от хранителната верига Корейска скална риба е новият обитател в наши води   В разгара на летния сезон мазутни петна стреснаха летов...

21/07/2026

🌸🏞️Вълнуваща новина е че от 19 до 23 юли София е домакин на 21-вата Евразийска конференция за тревните екосистеми (21st Eurasian Grassland Conference) – едно от водещите международни научни събития, посветени на изследването, опазването и устойчивото управление на тревните местообитания.

Под мотото „Connecting science and conservation for grassland sustainability“ форумът събира учени и експерти от десетки държави, които ще представят най-новите изследвания в областта на биоразнообразието, екологията, възстановяването и опазването на тревните екосистеми. В програмата са включени пленарни лекции, научни доклади, постерни сесии и дискусии, посветени на предизвикателствата пред тези ценни природни местообитания в условията на климатичните промени и нарастващия антропогенен натиск.

💪Съществен принос в научната програма имат изследователите от ИБЕИ-БАН, които участват като организатори, председатели на научни сесии и автори на научни разработки. Техните изследвания представят както богатството на тревните екосистеми на Балканите, така и съвременни подходи за тяхното проучване, мониторинг и съхраняване.

❗Сред акцентите в програмата са теми, свързани с растителното разнообразие, опрашителите, степните екосистеми, възстановяването на деградирали местообитания, прилагането на иновативни методи в екологичните изследвания и влиянието на глобалните промени върху природните екосистеми.

✨Домакинството на конференцията поставя България във фокуса на международния научен обмен по въпросите на опазването на тревните екосистеми и създава възможности за нови научни партньорства, обмен на знания и развитие на съвместни изследователски инициативи.

📍 Повече за програмата на конференцията: https://edgg.org/egc2026

16/07/2026

🐍 Световен ден на змиите: Науката отвъд митовете

На 16 юли, Световния ден на змиите, обръщаме внимание към едни от най-неразбраните, но и най-важните обитатели на природата.

Макар често да предизвикват страх и предразсъдъци, змиите са незаменима част от естествените екосистеми. Те регулират числеността на гризачите, ограничават разпространението на вредители и допринасят за поддържането на екологичното равновесие. Като важен елемент от хранителните вериги и чувствителен индикатор за състоянието на околната среда, тяхното присъствие е знак за здрава и функционираща природа.

Вече десетилетия учените от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при Българската академия на науките изследват българската херпетофауна, разширяват познанията за биологията, екологията и разпространението на земноводните и влечугите и подпомагат тяхното опазване чрез научни изследвания и експертна дейност. Благодарение на тази последователна работа научните знания намират приложение в природозащитните политики, мониторинга на биоразнообразието и опазването на видовете.

✨Днес в Института работят видни и международно уважавани учени, които продължават да изследват змиите и тяхната роля в природата, развивайки традициите на българската херпетологична школа. В Световния ден на змиите обаче бихме искали да отдадем специална почит на един от нейните най-ярки представители – доц. Владимир Бешков (1935-2019), дългогодишен учен в ИБЕИ – БАН, чието научно наследство продължава да бъде фундамент за съвременните изследвания.

В продължение на десетилетия доц. Бешков посвещава професионалния си път на изучаването на земноводните и влечугите в България. Неговите теренни проучвания, научни публикации и експертна дейност разкриват нови знания за екологията, поведението и разпространението на змиите у нас. Сред значимите му приноси са изследванията върху популациите в Малешевската планина – район с изключително богато видово разнообразие, както и участието му в разработването на разделите за земноводните и влечугите в Червената книга на Република България 📕 и в подготовката на научната основа за природозащитното законодателство.

Историята на доц. Владимир Бешков е пример за това как науката създава знание с дългосрочна стойност. Научният труд не приключва с публикуването на една статия или с края на една кариера. Всяко изследване се превръща в основа, върху която следващите поколения учени надграждат, проверяват нови хипотези, откриват нови факти и намират решения на предизвикателствата пред природата и обществото.

Именно това е силата на фундаменталната наука – тя оставя следа, която надживява своето време.

Днес изследователите от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН продължават тази мисия. Всяко теренно наблюдение, всяка научна публикация и всяко ново откритие допринасят към общото познание за биоразнообразието и създават основата за бъдещи научни постижения и ефективни природозащитни решения.

В Световния ден на змиите отдаваме почит на доц. Владимир Бешков – учен, чиито трудове продължават да бъдат ориентир за българската херпетология и доказателство, че най-ценният принос на науката е знанието, което остава и служи на обществото дълго след своето създаване. 🙏

🐉Най-силният отговор на митовете и предразсъдъците е знанието. А знанието се създава от хора, които посвещават живота си на науката и оставят следа, която времето не заличава.

12/07/2026

🌿 Как науката помага да опазим видовете, преди да стане твърде късно? 🐾
Опазването на биологичното разнообразие започва с познанието. За да бъдат защитени редките видове, е необходимо да разполагаме с надеждни данни за тяхното разпространение, състояние и заплахите, пред които са изправени.

Само през последната година в рамките на проект, финансиран от Изпълнителната агенция по околна среда, учените от ИБЕИ–БАН събраха актуална информация за 47 защитени вида мъхове, растения и животни, които са обект на докладване по чл. 17 от Директивата за местообитанията (92/43/ЕИО). За всеки вид са изготвени експертни оценки, включващи данни за състоянието на популациите и местообитанията, както и анализ на съществуващите и потенциалните заплахи.
Изследването предлага и конкретни научнообосновани решения за усъвършенстване на националния мониторинг – нови места за наблюдение, оптимизиране на методите за теренна работа и прецизиране на критериите за оценка. Тези резултати подпомагат изпълнението на ангажиментите на България по Директивата за местообитанията и са важна основа за ефективното опазване на биологичното разнообразие.

💯Това е пример как научните изследвания се превръщат в инструмент за вземане на информирани решения в полза на природата и обществото.

📍 На снимките са защитените видове: обикновен сънливец (Glis glis) (снимка: доц. Й. Кошев), пеперудата Hyles hippophaes (снимка: доц. Б. Златков) и алпийски пелин (Artemisia eriantha) (снимка: доц. А. Ганева).

29/06/2026

На 29 юни държавите от Дунавския басейн отбелязват Деня на Дунав – датата, на която е подписана Конвенцията за опазване на река Дунав. Това е повод да обърнем внимание не само към една от най-значимите европейски реки, но и към дългосрочните научни усилия, насочени към нейното изучаване и опазване.

༄.° Работата на учените от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН по теми, свързани с р. Дунав, обхваща десетилетия и трудно може да бъде събрана в един кратък обзор. Изследванията включват биоразнообразието, екологичното състояние на реката и нейните притоци, инвазивните видове, въздействието на човешката дейност, мониторинга на водните екосистеми и разработването на методи за тяхната оценка.
Само през последната година експертите на ИБЕИ продължиха редица дългосрочни изследвания и реализираха нови научни дейности по българския участък на р. Дунав и свързаните с него водни екосистеми.

✅Сред тях са проучванията на водните и крайбрежните макрофитни съобщества в заливната тераса на реката и нейните притоци. Установени бяха две нови находища на вида Wolffia arrhiza за България в езерата Малък Преславец и Сребърна, а за първи път у нас бяха описани няколко растителни асоциации, характерни за влажните местообитания.
✅Комплексните проучвания на водните безгръбначни организми в крайбрежната зона на р. Дунав позволиха актуализиране на информацията за тяхното разпространение и разнообразие. За първи път в българския участък на реката бяха приложени таксономични индекси при макробезгръбначните, които намират широко приложение в европейската практика.
✅ В рамките на Петото съвместно изследване на река Дунав (JDS5) експертите на ИБЕИ извършиха мониторинг на всички основни биологични елементи за качество на водите – макрофити, фитопланктон, фитобентос, зоопланктон, макрозообентос и риби. Събраните данни и проби ще допринесат за изпълнението на международните ангажименти на България по опазването на р. Дунав и европейската политика в областта на водите.
✅Особено внимание продължава да се отделя на инвазивните чужди видове. В рамките на международното изследване JDS5 бяха установени инвазивни растения, безгръбначни и риби както в р. Дунав, така и в устията на нейните притоци. Проведени бяха теренни изследвания в Северна България, а дългосрочният мониторинг в езерото Сребърна документира присъствието и разпространението на редица чужди видове.

✅Институтът продължава активното си участие в международното научно сътрудничество по Дунав. ИБЕИ е основател и координатор на Мрежата за инвазивни чужди видове в Дунавския регион (DIAS), създадена през 2014 г., и поддържа дългогодишно партньорство с Международната асоциация за изследване на река Дунав. През изминалата година институтът бе домакин на 45-ата научна конференция на асоциацията.
🌎Денят на Дунав е повод да си припомним, че научното познание се натрупва постепенно – чрез продължителни наблюдения, теренна работа, международно сътрудничество и отдаденост към изследването на природните системи. Зад всяка карта, мониторингова станция, научна публикация или оценка на екологичното състояние стоят години работа на специалисти, които mродължават да изучават реката и процесите, от които зависи нейното бъдеще. 💙💜

20/06/2026

Прекрасно интервю на изселдователи от ИБЕИ-БАН пред БТВ от днес🌊

🐚Темата: какво се случва под повърхността на Черно море и защо тези процеси са важни както за природата, така и за хората?

Отговорите идват от дългогодишната работа на изследователите от ИБЕИ–БАН, които изучават едни от най-ценните крайбрежни екосистеми – полетата от морски треви. Чрез подводни наблюдения, заснемане на морското дъно, анализ на сателитни изображения и съвременни научни методи учените проследяват състоянието и функционирането на тези своеобразни „подводни гори“ на Черно море.

Изследванията на д-р Димитър Беров, д-р Стефания Клайн и техните колеги показват, че морските треви са сред най-продуктивните екосистеми на планетата. Те съхраняват въглерод, отделят кислород, стабилизират седиментите, ограничават ерозията и поддържат местообитания за множество безгръбначни организми и риби, включително за ранните стадии на редица стопански значими видове.

В Созополския залив тези подводни екосистеми заемат сравнително малки площи, но благодарение на високата си продуктивност ежегодно акумулират значителни количества въглерод и допринасят за поддържането на доброто състояние на крайбрежната среда.

Работата на морските биолози изисква продължителни теренни изследвания, часове под вода, лабораторни анализи и дългосрочна обработка на данните. Именно тези научни данни подпомагат оценката на състоянието на морската среда и участват в разработването на европейските политики за опазване на Черно море.

Изследванията на ИБЕИ–БАН показват, че опазването на морските треви е не само въпрос на съхраняване на биоразнообразието, но и на устойчиво бъдеще за крайбрежните екосистеми и хората, които зависят от тях.

🎥 Повече за работата на учените от ИБЕИ–БАН и за подводния свят на Черно море можете да видите в репортажа👇

Работата под вода е важна част за получаване на конкретни данни

19/06/2026

Отново в национален ефир🎬🎬🎞️

Документален филм Режисьор: Ина АневаМузика: Огнян Николов 155 години БАН – Живият дух на създателите е вдъхновяващ разказ за несломимия дух и отд...