22/05/2024
Последните думи на една изключителна учителка, до която имам духовната наслада да се докосна, преди завършването на нейните ученици (записани и разпространявани от самите тях - с огромна обич и признателност):
Скъпи зрелостници,
Заветното утро на ДЗИ дойде!
Няколко важни неща:
1. Работете спокойно. Знаете.
2. Следете времето.
3. Не се предавайте, не се отказвайте.
4. Той - ът/ят, него - а/я; лица с наставки ,,-тел", ,,-ар", ,,-яр" се членуват с ,,-я/-ят"; паронимите са близки по звуков състав.
Най-важното:
Можете, умеете!
Независимо дали тази сутрин сте изгубили ,,дори за сълзи сила", или сте готови да запеете що любите и за що милеете, дори и да се чудите какъв синдром ви тресе или да отправяте молитва (,,Ти не ме оставяй да загина,/ господи, преди да съм живял!"), то помнете:
И вие като Вазовия герой от одата Паисий ще хвърлите „поглед любовен, приветен/ към тоз труд довършен, подвиг многолетен”. Спасението на „въшкавия” живот ще бъде в способността ви да корабостроителствате, а паметта ще ви изненада с обхвата си. Помните всичко важно! Знаете всичко важно!
Днес вие не сте „неизвестни хора от фабрики и канцеларии” като колективния лирически говорител, а пишете своята лична „История” и ако настанат „тъмни времена” (като в Талевия роман), помнете, че сте способни сами да осветите пътя си! Зная, че се чувствате почти като Ботевия герой в „Борба” („умът не види/ добро ли, зло ли насреща иде...”), но знайте, че по дубаровски слънцето ще бликне и над вас „благодат”!
Не прибягвайте до андрешковски номера, за да не се окажете в калта, пазете сърцето и паметта си, когато изкачвате стълбата на въпросите – ще откраднете не праскови или нечий живот, а симпатиите и възхищението на проверяващите (както откраднахте моите). Нека единствената градушка, която ви застигне, да бъде от идеи и знание, които да извират из тихите ви и спокойни глъбини!
Зная, че днес ще сте най-хубави от всички, че като Шакире ще преобразите света с душевната си красота, че сте творци не по-малко от Дъбака, Дядо Корчан, Сали Яшар и Георг Хених и че на зрелостния изпит ще създадете своята „виола д'аморе”, защото ще работите с любов!
В днешния ден отдавна не е имало нужда да ви крепя на гърба си като дядо Захари малкия Монка – пораснахте и като Христина тичате нагоре по своята вятърна мелница! Ако чувствате „раздвоя несносна”, помнете „че утре ще бъде/ живота по-хубав,/ живота по-мъдър”. Бъдете верни на себе си като Багрянината героиня и Борис-Христовия лирически говорител!
Време е да си кажем:
И затова, съдба – богиньо на живота,
сложи сега на кръст кинжала и перото,
вдигни юмрука си – наместо да го криеш,
и прецени – ще галиш ли или ще биеш!
А след това ще дойде и моментът за:
пък... каквото сабя покаже
и честта, майко, юнашка!
Прощавай, снизходителний читателю!
Разменям тайна реч с земя и синий свод
и сливам се честит във техния живот.
Скъпи млади мъже и жени,
За мен е чест да съм ваш учител!
Гордея се с вас!
Днес свийте венец от знанията си („И тоз венец — той няма да завене,/и тая песен вечно ще гърми”) и покажете на света това, което аз видях още при първата ни среща – интелигентни, достойни и способни млади хора.
Благодаря за последните 2 години!
Успех!
Мислено съм с вас и ви помагам.
