Фондация Даная

04/05/2026

Понякога най-важните неща не се случват показно.
Те се случват тихо, но променят всичко.
Благодарим на Paysafe за доверието и подкрепата към нашата мисия за по-човешко здравеопазване в България.
Вашето дарение не е просто помощ.
То е кураж за родители.
Спокойствие за деца.
И глас за тези, които имат нужда да бъдат чути.
За нас е безценно да знаем, че не сме сами.
Че в трудните моменти до нас застават големи компании, които не просто наблюдават, а избират да подадат ръка.
Че има хора и организации, които вярват в това, което правим.
Доброто има смисъл, когато се превръща в действие.
А още по-голям смисъл, когато го правим заедно.
Благодарим Ви, че сте част от тази промяна 🤍🤍🤍

01/05/2026

🎂 Днес нашето вдъхновение Софи има рожден ден – става на цели 6 години.

Единственото, което си пожелаваме за нея, е да оздравее напълно и всичко, през което премина тя и нейното семейство, да остане завинаги зад гърба им.

Софи е добре. Продължава с терапии и рехабилитации. Лекуващият ѝ лекар в Барселона препоръчва те да продължат до края на годината, а след това още година орално, като защита, за да не се върне болестта.

До момента са направени пет биопсии, всички отрицателни, без данни за туморна активност. ЯМР също не показва нищо притеснително.

А ние продължаваме да се надяваме, да се молим и да стискаме палци болестта никога повече да не се върне.

И всичко това беше възможно само благодарение на вас.

От името на Софи, на нейното семейство и от наше име – благодарим ви от сърце. ❤️

Честит рожден ден, Софи! ❤️

21/04/2026

Приятели на адреналина, това е за вас! 🏔️
На 25 и 26 април в Complex MALYOVITSA ще се проведе първото по рода си състезание с моторни шейни – събитие с кауза.
Домакините застават зад мисията на Фондация „Даная“, като всички средства събрани по време на събитието, ще бъдат дарени в подкрепа на нашата дейност.
Каним всички, които искат да бъдат част от нещо смислено, да се присъединят и да посетят комплекса – за уикенд, изпълнен с адреналин, емоция и доброта.
Благодарим от сърце за тази благотворителност и за вярата, че доброто има сила, когато сме заедно. Такива жестове дават надежда и показват, че промяната е възможна.
📅 25 и 26 април
🏔️ Snowmobile Fest Cup
📍Complex Malyovitsa

17/04/2026

Не работим, за да ни забележат.
Работим, защото има деца, за които времето не стига.
Защото има родители, които не трябва да остават сами.
Защото има теми, за които твърде дълго не се говореше.

Не работим, за да ни забележат.
Но се радваме, когато го правят.

Номинирани сме в категория „Общество, образование и устойчивост“ на тазгодишното издание на Webit Changemakers. Това не е обикновен конкурс или класация за популярност, а своеобразен измерител на социалната промяна.

За тези три години от основаването на фондация “Даная” ние:

📍Говорихме за проблемите в българското здравеопазване. Особено когато става дума за деца.

📍Подкрепихме семейства да стигнат до лечение – в България и в чужбина.
Преведохме и издадохме наръчник за комуникация между лекари, деца пациенти и техните родители.

📍 Работим по създаването на център за палиативна грижа – място, в което грижата не свършва там, където медицината има граници.

А зад всичко, което правим, стоите Вие, нашите съмишленици, дарители и подкрепа по пътя. Тази номинация е и за Вас. Вие сте причината да сме тук, където сме.

Ако вярвате в това, което правим -
подкрепете ни:

https://www.webit.org/changemakers/profile.php?id=264

Понякога гласът е начин да кажеш „виждам ви“.

И това е достатъчно.

Дадоха широка гласност на проблемите в българското здравеопазване , в частност детското. Подпомагат болни деца да получат лечение в страната и чужбина. Преведоха и...

06/04/2026

Детето ти се бори за живота си в чужда държава. Ти си до него, ден и нощ. Не работиш. Не живееш нормално. Не мислиш за нищо друго, освен как да го задържиш живо. И точно тогава държавата изчезва. Не защото няма закон. А защото законът не допуска да съществуваш в тази ситуация.
Ако детето не е в България, няма оценка на „потребностите“, защото тя се прави на „адреса на семйството в България“. Ако няма оценка, няма личен асистент. Няма подкрепа. Има само лечение, дарения и ... самота.

Това не е единичен случай. Все повече деца с тежки и редки заболявания се лекуват в чужбина, защото тук няма възможност за тях. И все повече семейства попадат в тази празнина, в която системата просто спира да работи. Не защото някой е решил така. А защото никой не е помислил за тях.

По този проблем Фондация „Даная“ работи повече от година. Работим по конкретни случаи.
Видяхме колко дълбок е този пропуск. Изпратихме официално писмо до Министерството на труда и социалната политика. Проведохме среща с министъра на 10.03.2026г.
Отговорът е ясен:
Министерството на труда и социалната политика признава проблема и посочва необходимостта от законодателна промяна, която да позволи подкрепата да не спира, когато детето се лекува в чужбина.
С други думи: Проблемът е признат. Решението е ясно. Трябват бързи и ясни законодателни действия.

Затова направихме следващата стъпка.
Днес изпратихме писмо до политическите партии, които вероятно ще бъдат в следващия парламент. Не само за да ги информираме, а за да поемат отговорност. Защото зад този текст не стоят числа. Стоят родители, които не спят. Стоят деца, които се борят. Стои избор, който не би трябвало да съществува. Да спасиш детето си или да имаш право на подкрепа.
При влизане в парламента ще очакваме действия.
И ще следим.
Публично.
Тези семейства вече плащат цената на една неадекватна система. Не е редно да плащат и цената на нейното бездействие.

Това е един от многото проблеми, по които работим. Зад всеки от тях стоят реални деца и семейства, до които избираме да бъдем. Ако смятате, че тази работа има смисъл, можете да я подкрепите. Линк към възможностите за дарение ще откриете в коментар.

Благодарим на всички, които вече го направиха.
Вашата подкрепа е причината да можем да бъдем до тези деца.

20/03/2026

Какво се случва, когато се съберат родители, загубили дете?
През март стартирахме трета група към проект „След Бурята“.
Все повече родители се престрашават да направят тази крачка. Това означава само едно, че нуждата е била там през цялото време.
Тази нова група се оформи по особен начин. Повечето родители в нея са загубили децата си в инциденти – катастрофи, злополуки. Обстоятелствата са различни, но преживяването е почти еднакво.

Усещането за вина. Непрестанното търсене на отговори.
Въпросите, които не спират. Мисълта какво е изпитвало детето в последните си мигове. Почти всички споделиха желанието си да се изолират, да останат сами с мислите си, особено в първите месеци след загубата. И въпреки това, дойдоха. Седнаха. Започнаха да говорят. С трудни теми започнахме. Но хората бяха отворени. Готови да споделят неща, които рядко излизат извън най-близкия кръг, а понякога дори и там не.

В другите две групи, с които се срещаме вече пети месец, разговорите не са по-леки. Говорим за нуждата да си върнем някаква форма на нормалност. Да разберем, че не сме единствените, на които това се е случило. Хората търсят отговори навсякъде – в истории на други родители, в примери на известни личности, във философията, в каквото може да даде поне малко опора.

Една от най-силните теми, които се появиха, беше доверието в лекарите. При много от родителите, загубили децата си от заболяване, става дума за подценени симптоми и закъсняла диагноза. Почти всички споделят, че са загубили вяра, не само в системата, а и в самата възможност да бъдат защитени. Това променя начина, по който живеят. При някои се появява силна тревожност и хипохондрия. Други избягват лекарите изцяло, с усещането, че дори да открият нещо, няма кой да помогне.
Историята с детето не остава в миналото, пренася в настоящето.

Говорим и за дати. За рождените дни. За това как се преживяват, дали се отбелязват, дали се избягват. За това колко трудно е да събереш хора около себе си точно в тези дни и колко силно се връща болката. Говорим и за нещо, за което рядко се дава сметка, че не само родителите скърбят.
Децата им са имали приятели, съученици, хора около тях. Всеки, до когото са се докоснали, носи своята загуба. И често, без да искаме, ние като родители затваряме тази болка в себе си и не оставяме място другите да бъдат част от нея.

На всяка среща има много емоции. Но си тръгваме малко по-леки. И с очакване за следващата среща, защото знаем, че там можем да бъдем такива, каквито сме. Сред себеподобни.

Ако имате желание да се включите или познавате някой, който би искал да бъде сред „себеподобни“, можете да го насочите да попълни формата за записване в коментар.

Важно: Заявяването на участие в групите за родители, загубили дете, става единствено чрез попълване на формата в коментар. Изпращането на лични съобщения не се счита за записване.

Проектът „След Бурята“ се реализира от Фондация „ Даная" и Сдружение "Заедно срещу саркома", изключително с финансовата подкрепа на Тева България – организатор и координатор за България на дарителската програма на Teva Pharmaceuticals Industries Ltd. „Заедно за здраве“.

18/03/2026

Вчера бяхме в отделението по педиатрия Национална Кардиологична Болница.
Не знаем как се пише за такова място. Всичко, което звучи добре, всъщност не е вярно за него. И едновременно точно това е най-вярното, което може да се каже. Там наистина няма нищо за украсяване. Има деца в най-тежките състояния и като казваме най-тежки, имаме предвид наистина най-тежки. И има един екип, който не се скрива зад медицината. Работи я, но остава и отвъд нея. Остава при децата, остава при родителите и понася заедно с тях онова, което не може да се поправи.

През последната година три от децата, за които Фондация „Даная“ осигуряваше подкрепа за палиативна грижа, бяха тук в края на техния живот. Това са дни, в които медицината има граници. В които апаратите могат да поддържат, но не могат да дадат онова, от което семейството всъщност има нужда. Тук никой не се преструваше, че това е достатъчно. Даваше се време. Истинско време.
Пространство родителите да бъдат до децата си, без да бъдат изтласквани, без да им се обяснява, че „така е по-редно“. Подкрепа, която не идваше от протокол, а от отношение. И когато краят е неизбежен, точно това остава. Как си бил там. Дали си бил сам. И дали някой е разбирал какво се случва с теб, докато губиш най-важното.

Родителите им не говореха за „услуга“. Говореха за това, че някой е останал с тях. Че някой се е борил за всеки възможен миг заедно, дори когато изходът е ясен. Че децата им не са били оставени да изчезнат в тишина. Ние също го видяхме.

И се радваме, че започваме обучение на екипа по комуникация с деца пациенти и техните родители. Освен самото обучение ще осигурим и интервизия за целия екип. Това е екип, който всеки ден стои до деца в състояние, което не можеш да „приключиш“ и да си тръгнеш от него. Няма как да го оставиш на вратата. Остава в теб, в думите, които си казал или не си казал, в родителите, които си гледал в очите, в моментите, в които просто си бил там. А за това почти никъде няма място да се говори. Интервизията е точно това – пространство, в което тези хора да не носят всичко сами. Да го кажат, да го чуят, да видят, че не са единствени в това, което преживяват. И най-вече, да имат шанс да останат в тази работа, без тя да ги пречупи.

И двете програми ще бъдат напълно безплатни за екипа и за болницата. Това се случва благодарение на подкрепата към Фондация „Даная“. Защото ако искаме да има такива екипи, някой трябва да застане и до тях. И защото ако изобщо има смисъл да се говори за „грижа“ в тази система, той изглежда така.

Благодарим на целия екип на отделението по педиатрия ръководен от Д-р Силвия Михалкова и на ръководството на болницата Д-р Красимир Джинсов. Не само от нас.
От семействата, които излязоха оттук с най-голямата загуба, но и с усещането, че не са били сами.

Благодарим и на всички вас, които ни подкрепяте, за да можем да правим всичко това възможно за всяко едно от тези деца, семейства и медицински екипи.

В коментар оставяме линк с възможните начини за дарение – еднократно или на цената на едно капучино месечно. Разликата е в животи.

08/03/2026

Отдавна не сме писали за Софи. Истината е, че последните месеци бяха изпълнени с много турбуленции и тежки периоди.

Ще започна с добрата новина.

Ще ви върна една година назад, тогава, когато лекарите казаха, че на Софи не ѝ остава много време.

Днес, година по-късно, при Софи няма данни за болест. Все още ни е страх да използваме думата ремисия, но фактът остава.

След лечението Софи се премести от Турция в Барселона, където започна едногодишно продължаващо лечение с цел болестта никога да не се върне.

Всичко вървеше добре до декември, когато шънтът, поставен на Софи в България, се счупи. Наложи се спешна намеса. Близо месец Софи беше в болница, като в този период беше с временен катетър. Налягането не беше в норма и тя постоянно спеше - нещо, което много ни притесняваше.

В края на януари Софи беше изписана и имаше нов постоянен шънт.

Докато всичко това се случваше, средствата, които имахме около 90 000 евро , предназначени за предстоящото лечение и рехабилитация трябваше да покрият тези извънредни медицински разходи.

Днес Софи е добре.

Имаше тремор в ръчичката, но и това постепенно се изчисти, след като налягането се балансира. Биопсията е негативна, а ние се надяваме никъде да не се крие нещо скрито.

Всички сме много горди със Софи.

Тя вече се опитва да ходи, а рехабилитацията дава резултати.

Софи продължава да ни учи на нещо много важно, че понякога най-голямата сила на света се побира в едно малко дете.

И накрая искаме да кажем едно огромно „благодаря“ на всички хора, които направиха живота на Софи възможен.
На всички, които подкрепиха, помогнаха, дариха, споделиха и повярваха.

Без вас този път нямаше да бъде възможен.

В края на април ще публикуваме пълен отчет за получените и изразходваните средства, защото вярваме, че доверието се гради с прозрачност.

Благодарим ви, че сте част от тази битка.❤️

27/02/2026

На 7 март Фондация Даная и От нас зависи организират благотворителен
базар, в който дрехите не просто сменят гардероба си, а се превръщат в подкрепа за хора, които имат истинска нужда от нея.
Ако успеете да се включите, било то само да посетите базара или да сте един от хората, дарили дрехи или разпространили новината, за да помогнем на повече хора със събраните средства - това би било огромна подкрепа!
Ако имате винтидж попадения,
модерни дрехи, рокли, сака, дънки, обувки, аксесоари, книги или предмети които са красиви за декорация, с които искаш да се разделиш, това е адреса:
📍 Second Story (Първият в България Charity Shop), ж.к. Младост 2, 282Б
🕙 7 март, 10:00 – 18:00 ч.
💛 100% от средствата отиват за фондация „Даная“ и фондация „От нас зависи“

👉 Всичко трябва да се случи до 5 март, за да могат екипите да са готови за 7-ми март, когато е базара. 🙏

06/02/2026

Почти всички родители живеем с усещането, че не се справяме като такива, но някак си, всеки по своя си начин, но винаги имаме времето да се опитаме да станем по-добри. Имаме възможността да се постараем поне.
Сред нас, макар и да не ги виждаме много често, обаче има и други родители. Те също живеят с усещането, че не са се справили. С тази разлика, че те не са се справили не в грижата, а в раздялата. В онзи дълъг, мъчителен път на „отделяне“ на детето от живота - в чакането тати да дойде за последно, в сбогуването с приятелите месеци преди края, в тихото оттегляне, с което се опитваш да предпазиш другите от болката, която вече знаеш, че идва.

Пишем отново за групите за взаимопомощ за родители , загубили децата си "След Бурята". Пишем, защото това не е информация, която се прочита веднъж. Това е информация, която трябва да стигне до точния човек, в точния момент.

В момента работят две групи за взаимопомощ. В тях се събират между 18 и 28 родители. Това са хора, които са преживели загубата по различен начин, при различни обстоятелства, но с една и съща тишина около себе си.

Едната група е за родители, загубили бебета или малки деца. Другата е за родители, загубили децата си в ученическа възраст. От 11 март предстои стартирането на нова група, в която ще участват родители, загубили децата си при различни обстоятелства, включително и вследствие на самоубийство.

В тези групи не се говори за „правилно преживяване на скръбта“. Говори се за живота след загубата.
За това как приятели се отдръпват, защото не знаят как да бъдат близо.
За другото дете и въпроса какъв родител си вече.
За страховете, които се усилват и променят начина, по който гледаш света.
За напрежението между двама родители, когато всеки върви по различен път.
За решенията, които изглеждат дребни отвън, но тежат цял живот - ще има ли снимки у дома, ще се произнася ли името, ще се говори ли за детето.

При родителите, загубили децата си от болест, има разговори, които трудно намират думи – за раздялата още преди смъртта, за последното чакане, за опита да помогнеш на другите да свикнат с мисълта, че теб вече те няма. Най-тежките срещи, които много често се оказват и най-лечебните.

Хората идват в тези групи с една нужда – да бъдат сред себеподобни. Да не се обясняват. Да не бъдат съветвани. Да не носят маски.

Групите се водят от д-р Маргарита Терейн, клиничен психолог, и Александър Миланов, клиничен социален работник. Проектът се осъществява от Фондация „Даная“ и Сдружение "Заедно срещу саркома", с подкрепата на Тева България.

Предстои и откриване на такава група в гр. Пловдив.

Дори и да не успеете да дочетет този пост, но някак си сте стигнали дотук - споделете го. Точно така той може да стигне до родител, който в момента носи загубата си в пълна самота и още не знае, че има място, в което не е сам.

Благодарим ви, че ни помагате, за да правим всичко това.
Това също е животоспасяващ проект, нямайте съмнение.

Формата за записване оставяме в коментар. След попълването ще се свържем с вас лично.

21/01/2026

Знаем, че напоследък пишем повече за създаването на новия ни социален хъб ТОЧКА и Second Story - Charity shop Фондация "Даная" и "От Нас Зависи",но е важно да знаете, че цялата ни останала работа, която вие не спирате да подкрепяте, не е спирала и за миг.

Само през последния месец поехме палиативната грижа за още едно дете в дома му, заедно с пълна подкрепа за семейството – транспорт, логистика до болници, медицинско оборудване и непрекъсната грижа от нашата прекрасна реанимационна сестра Анджи. За първи път оказваме такава грижа в град извън София. За нас това беше сериозно предизвикателство, което се оказа, че няма да е единствено в рамките на месеца.

Очакваме още едно дете, което трябва да се върне от чужбина скоро и за което ще поемем палиативната грижа. Семейството отново не е от София. В момента организираме обучението на медицинска сестра от техния град и сме в готовност да осигурим необходимото оборудване още с пристигането на детето.

Борим се за всяка една секунда качествен, достоен и обезболен живот за тези деца, заедно с техните семейства. Понякога се налага транспортирането им до болници и благодарим на всички отделения, които поемат тези най-критични случаи.

За семействата в България тази грижа на практика липсва. Или, ако я има, тя е на места, които са меко казано неподходящи, далеч от София, а в болничните условия много често без възможност за присъствие на родители, защото реанимациите не са пригодени за придружители.

Паралелно с текущата подкрепа за тези деца и техните семейства, не сме спрели да работим и за ангажиране на институциите с темата. Предстоят разговори за изграждане на палиативен център в гр. София. Очакваме и одобрението на Столична община за услугата, която вече оказваме, за да можем да постигнем устойчивост.

Не на последно място, нашият екип е на разположение на тези семейства 24/7. Можете да си представите какво емоционално и физическо натоварване е това. Ние го осъзнаваме и активно търсим начини за развитие и подкрепа на самия екип.

Отново подчертаваме, че това не е пълноценната палиативна грижа такава, каквато трябва да бъде. Тя не обхваща само края на живота, не се изчерпва с обезболяване и психологическа или социална подкрепа. Но на този етап, повярвайте, това е повече от безценно за тези семейства и ние няма да спрем да оказваме тази най-хуманна грижа за тези деца и техните близки.

Молим за разбиране и по отношение на това, че не публикуваме информация, която по какъвто и да е начин може да разкрие самоличността на детето или семейството му. Моля, имайте предвид, че голяма част от родителите дори не са готови да приемат, че тази грижа е палиативна, че става дума за достоен и обезболен край. Не искаме те да четат подобни текстове. В същото време напълно осъзнаваме, че всички вие, които ни подкрепяте, трябва да знаете какво правим и за какво се използват вашите дарения.

По същата причина снимките, които използваме в тези публикации, са генерирани с AI. Никога няма да си позволим да поискаме от семейство разрешение за публикуване на реални снимки в такава ситуация и вярваме, че дори не е нужно да обясняваме защо.

Паралелно с тази дейност работим по десетки други случаи:

• подкрепа на семейства за лечение в чужбина – административна помощ, издаване на документи, комуникация с институции и болници, преводи
• финансова подкрепа за лекарства и медицински консумативи
• застъпничество за семейства в болнична среда
• психологическа и социална подкрепа за семейства с деца с тежки диагнози
• групи за взаимопомощ на родители, загубили децата си – проект, който реализираме със Сдружение "Заедно срещу саркома" и с финансовата подкрепа на ТЕВА България
• обучения за медицински специалисти по комуникация с деца пациенти и техните родители – през тази година ни предстоят ключови събития, разширяване на проекта в няколко големи града и създаване на специализиран модул за ключови комуникатори в болниците. Благодарим на Фондация „Америка за България“ и на партньорите ни от Тексаската детска болница, които ни предоставиха модела, по който работим.

Преместваме се, подреждаме и развиваме социалното предприятие, което създадохме заедно с Фондация От нас зависи. То включва първия в България charity shop и зала за събития, която ще се отдава под наем. 100% от печалбата и от магазина, и от залата ще подкрепя каузите на двете фондации. Това за нас е принцип и приоритет.

Ние не сме организация, която ще участва във всеки проект на всяка цена, без значение от ефективността му, само за да осигури финансиране. Искаме да инвестираме времето и ресурсите си в каузи, които са наистина значими. Затова вярваме, че социалното предприемачество е най-устойчивият път напред.

Ако сте стигнали дотук и искате да дарите красиви дрехи, обувки, чанти или аксесоари, които вече не използвате – направете го. Това е безценно за нас. Можете да ги донесете лично на адрес: гр. София, ул. „Св. Киприян“, бл. 282Б, партер, за „Втора история“, или да ги изпратите по куриер (Спиди, тъй като Еконт не обслужва зоната), с телефон за контакт 0890 111 375. Дарения на място се приемат от понеделник до петък, от 10:00 до 16:00 ч. Ако пък искате да наемете прекрасна зала за събитие, на която скоро ще публикуваме и снимки, моля свържете се с нас.

Ако желаете да подкрепите Фондация „Даная“ финансово, можете да го направите с еднократно дарение или чрез месечен абонамент. Линковете са в коментар.

Благодарим ви, че ни помагате да правим всичко това. Всъщност го правите и вие. Всичко по-горе го правите и вие.