Фондация Даная

Фондация Даная Фондация "Даная" - интересът на детето е водещ в детското здравеопазване и образование.

Фондация "Даная" е създадена в памет на Даная, която загуби битката за своя живот, но спаси трима други и задвижи огромна вълна на доброто.
Даная ще продължи да бъде двигател на доброто, за да няма повече изгубени или пропилени детски животи. Време е интересът на детето да стане водещ в детското здравеопазване и образование.

Ако желаете да ни подкрепите в тези големи битки:
Титуляр: ДАНАЯ Фонда

ция
IBAN: BG18BPBI79421025666801
BIC: BPBIBGSF
Пощенска банка “Юробанк България” АД.

Мисия "Детско здравеопазване":

- Национални стандарти за детско здраве и функционална, завършена своевременно Национална детска болница от 21-ви век.
- Детско здравеопазване, основано на устойчиви политики, адекватни на потребностите на обществото.
- Безусловно зачитане на правото на всяко дете и семейството му до качествени здравни грижи и институционална подкрепа.
- Равноправно и равнопоставено участие на децата и семействата им във вземането на решенията.
- Емпатична комуникация и среда на доверие между здравната система и гражданите, основана на правата и отговорностите на всички заинтересовани страни.
- Инвестиции в превенция, профилактика, обучение и лечебна среда.

Мисия "Образование" - формулиране и прилагане на национални стандарти за качество в образованието, което:

- Да има за основна цел да помага на децата да се развиват като пълноценни личности;
да е интуитивно и нетравмиращо, съобразено с фазите на развитие на мозъка;
- Да изгражда вътрешна мотивация, себеуважение и желание за себеразвитие - вместо да пречупва децата и да ги приучава на подчинение;
- Да е персонализирано и да се фокусира върху откриване и развиване на индивидуалните таланти, вместо върху сравняване и докарване на всички до средностатистическа посредственост по всичко;
- Да им развива интелекта, критичното мислене, гласа и интелектуалната независимост, вместо да ги кара да зубрят и възпроизвеждат безполезни факти;
- Да подкрепя и насочва емоционалното и социалното развитие, които са ключови за израстването на психически устойчив, щастлив и професионално успешен човек;
- Да учи децата как да кооперират, да решават конфликти, да създават успешни приятелства и взаимоотношения с околните;
- Да дава здравна грамотност и да гради навици за физическа активност, умения за саморегулация и цялостно физическо благосъстояние;
- Да е релевантно, приложимо, да ангажира активно всички сетива и видове памет и да е базирано на преживяване, вместо пълно с абстрактни факти и дефиниции;
- Да ползва технологиите по интуитивен, ангажиращ и забавен начин;
- Да учи децата на социална отговорност и на грижа към околната среда и природата;
- Да бъде оценявано обективно, цялостно и с минимизиране на стреса;

Когато говорим за права в здравеопазването, почти винаги мислим за пациентите. И това е напълно разбираемо. Всеки от нас...
28/07/2026

Когато говорим за права в здравеопазването, почти винаги мислим за пациентите. И това е напълно разбираемо. Всеки от нас в един момент влиза в болница именно като пациент или близък.

Но ако искаме повече доверие в здравната система, трябва да признаем нещо много важно.
Доверието не е еднопосочно.
То не съществува, когато едната страна има права, а другата – само задължения.

Затова днес обръщаме внимание на няколко права на медицинските специалисти. Не защото са по-важни от правата на пациентите и не защото едните трябва да бъдат защитени за сметка на другите.
А защото добрата медицинска помощ е възможна само когато и пациентът, и медицинският специалист могат да упражняват правата си спокойно, с уважение и в рамките на закона.

Правото на пациента да задава въпроси не отменя правото на лекаря на професионална независимост.

Правото на пациента да подаде сигнал не отменя правото на медицинския специалист на справедлива проверка.

Правото на близките да търсят най-доброто лечение не означава право на обиди, заплахи или насилие.

В следващите карти събрахме някои от най-важните права на медицинските специалисти в България. Познаването им не ни разделя. Напротив. Помага ни да изградим отношения, основани на взаимно уважение, професионализъм и доверие.

#ПлатформаЗаДоверие #ПознавамПраватаСи #ДействамеЗаедно #МГАП #ФондацияДаная

Изготвено с подкрепата на Швейцарско-българската програма за сътрудничество, Механизъм за гражданска ангажираност и прозрачност (МГАП) 2024–2029. Изразените възгледи и мнения са изцяло на автора/авторите и не отразяват непременно тези на правителствата на Швейцария и България.

20/07/2026

Преди около две седмици изпратихме Стефи за лечение в Германия. Днес с огромна радост можем да споделим, че тя е добре и всеки изминал ден ни дава още надежда.

Забавихме се с информацията, защото там се направиха всички изследвания отново, включително биопсия.

Още в първите дни стана ясно колко голяма е разликата в подхода към лечението. Там лекарите успяват да правят прецизирано вливане на тромбоцитна маса, благодарение на което стойностите на тромбоцитите на Стефи се повишават до 60–70. В България това не беше възможно – вливанията се правеха с наличната тромбоцитна маса, без възможност за такова прецизно съобразяване.

Друга огромна надежда дойде с новината за донорите. Тук на семейството беше казано, че няма подходящ донор – нито в България, нито в европейския регистър. В Германия обаче се оказа, че има трима потенциални донори и вече тече процедура по установяване на контакт с тях. Предстоят още стъпки, но това е шанс, който допреди дни изглеждаше невъзможен.

Семейството споделя и колко впечатлено е от отношението на целия медицински екип. Информацията е постоянна, разговорите са подробни, а на всеки въпрос се отговаря спокойно и изчерпателно. Те се чувстват спокойни, защото знаят какво предстои и защо се взема всяко решение.

Много различен е и подходът към самата Стефи. Докато тук често ѝ препоръчваха да лежи, в Германия лекарите я насърчават да бъде активна. Вливанията се съобразяват така, че тя да може да излиза на разходки в парковете около болницата. В стаята ѝ дори са донесли велоергометър и малки гирички, за да поддържа силите си. Това ѝ носи не само физическа полза, но и настроение – Стефи се чувства по-жизнена, по-усмихната и по-силна.

В момента продължават разговорите и подготовката около евентуалната трансплантация. Всяка следваща стъпка се планира внимателно и семейството е до нея във всеки един момент.

Бащата на Стефи ни разказа и за малките жестове, които правят огромно впечатление. При нея дори вземането на кръв е трудно и се извършва единствено от лекар. А когато Стефи спи, на вратата на стаята поставят бележка, за да не влиза никой и да не я будят дори за смяна на чаршафите. Това внимание към човека, а не само към заболяването, им дава усещане за сигурност и спокойствие.

От името на цялото семейство искаме да ви кажем едно огромно БЛАГОДАРЯ.

Благодарение на вашата съпричастност Стефи днес е там, където получава шанс. Благодарение на вас нейното семейство може да бъде изцяло до нея, без да се тревожат как ще посрещнат ежедневните разходи, които неизбежно съпътстват лечението далеч от дома.

Вашата подкрепа не е просто финансова помощ. Тя е спокойствие, надежда и сила. Тя казва на Стефи и нейното семейство, че не са сами в тази битка.

Благодарим ви, че продължавате да вървите заедно със Стефи. Вярваме, че най-добрите новини тепърва предстоят.

Благодарим за загрижеността и десетките съобщения.

10 юли 2026г. Един форум. Десетки въпроси. И поне няколко отговора, които трябва да стигнат до всеки родител.В петък в Б...
13/07/2026

10 юли 2026г. Един форум. Десетки въпроси. И поне няколко отговора, които трябва да стигнат до всеки родител.
В петък в Благоевград проведохме първия регионален форум Rights4Health. Не за да отчетем поредно събитие. А за да започнем разговор, който твърде дълго се водеше на отделни маси.

Заедно с нашите домакини от Югозападен университет "Неофит Рилски" - Благоевград, на едно място се събраха родители, лекари, медицински сестри, преподаватели, психолози, студенти, представители на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, неправителствени организации и хора, които всеки ден виждат детското здравеопазване от различен ъгъл.

Темата беше една: Как да възстановим доверието в детското здравеопазване? И се оказа, че когато хората започнат да си говорят открито, излизат не само проблемите. Излизат и решения.

Разбрахме, че много родители не знаят, че могат да поискат самоличността им да остане защитена, когато подават сигнал до ИАМН.
Че ако болница откаже да приеме дете с направление за хоспитализация (напр. поради липса на свободни легла), тя няма право просто да го върне от регистратурата без лекарски преглед и без да поеме отговорност за решението си.
Че ежедневната информация към родителите за състоянието на детето не е жест на добра воля, а част от правото им да участват в решенията за лечението.

Говорихме и за нещо, което рядко влиза в официалните доклади. За страха. Страхът на родителя, който понякога не задава въпроси, защото се страхува да не навреди на детето си. Страхът на младия медицински специалист, който никой не е научил как да разговаря с хора в криза. Страхът на семействата в по-малките градове да подадат сигнал, защото утре отново ще трябва да се върнат в същото отделение.

Един от най-силните моменти дойде от студентка по медицински сестрински грижи, която каза нещо съвсем просто: Родителят често изглежда уплашен не защото не може да понесе случващото се, а защото никой не му е обяснил какво се случва.

Точно затова Rights4Health съществува. Не за да търси виновни, а за да събира фактите, да чува различните гледни точки и да превръща този разговор в реални решения. Всички идеи, въпроси и предложения от форума ще бъдат анализирани и ще станат част от работата по проекта. Защото това не беше еднократно събитие.

Това беше първата среща от национална поредица, с която ще обиколим няколко градове в страната, за да чуем онези гласове, които твърде рядко стигат до националния разговор.

Благодарим на прекрасните ни домакини, на всички участници, на преподавателите и студентите от Факултета по обществено здраве, здравни грижи и спорт към ЮЗУ, на експертите от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и най-вече на всеки, който избра да говори открито.

Защото доверието не се връща с една реформа, а започва с един честен разговор.

#ДействамеЗаедно #МГАП #ПлатформаЗаДоверие #ФондацияДаная

* Изготвено с подкрепата на Швейцарско-българската програма за сътрудничество, Механизъм за гражданска ангажираност и прозрачност (МГАП) 2024-2029. Изразените възгледи и мнения са изцяло на автора/авторите и не отразяват непременно тези на правителствата на Швейцария и България.

‼️ПОЗИЦИЯ НА ФОНДАЦИЯ „ДАНАЯ“‼️Има моменти, в които мълчанието не е достойнство, а съучастие. Днес е такъв момент.Да изп...
09/07/2026

‼️ПОЗИЦИЯ НА ФОНДАЦИЯ „ДАНАЯ“‼️

Има моменти, в които мълчанието не е достойнство, а съучастие. Днес е такъв момент.

Да използваш древната история за Троянския кон, за да говориш за „данайците, които носят дарове“, в момент, в който общественият разговор е за Фондация „Даная“, за дарителска кампания за подкрепа на семейството на тежко болно дете и за хората, помогнали то да стигне до лечение, не е невинна литературна препратка.
Тя създава внушение, че зад помощта се крие измама.
А когато единствената фондация в центъра на този обществен разговор носи името „Даная“, подобна аналогия не може да бъде отделена от контекста, в който е направена.

Нека напомним следното:
Фондация „Даная“ носи името на 15-годишно момиче, което загуби живота си след поредица от тежки системни провали в българското здравеопазване.
Това име не е литературен похват.
Не е игра на думи.
Не е реторична фигура.
Не е антична метафора.
То е името на едно дете, което завинаги остана на 15.
И е памет.

Най-голямата трагедия в този текст не е литературната препратка. Най-голямата трагедия е, че в конкретния контекст тя неизбежно се възприема като внушение към фондацията, създадена в памет на едно починало дете, и към хората, които днес се борят други деца да оцелеят.
Да превърнеш тази памет в литературна алюзия за измамата не е ерудиция. Това е морален избор.

За съжаление, това не е първият случай. Майката на Даная, Ani Stoyanova, вече беше публично унижавана от представител на същата болница. По този случай вече има съдебно решение на първа инстанция в нейна полза.
Днес, вместо уважение към паметта на Даная от официалната страница на УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ" Официална страница отново се разпространява публикация, която в настоящия контекст поражда внушения срещу Фондация „Даная“. И това вече не е личен статус. Това е публично послание, публикувано от официалния комуникационен канал на държавна болница.

Затова очакваме ясна публична позиция от ръководството на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ и Министерство на здравеопазването като неин принципал.
Думите, които предизвикаха тази реакция, са на доц. д-р Боряна Аврамова, началник на Клиниката по детска клинична хематология и онкология, и бяха публикувани от официалната страница на болницата.

Ако ръководството на ИСУЛ счита, че публикацията не съдържа внушения към Фондация „Даная“, нека го заяви публично и недвусмислено. Нека заяви, че думите „данайците“, „даровете“, „самопровъзгласилите се спасители“ и останалите внушения не се отнасят до Фондация „Даная“ и до хората, помогнали на Стефани да получи шанс за лечение.
Ако не го направи, обществото има право да приеме, че официалната страница на държавна болница съзнателно е разпространила именно това внушение.

И още нещо. Внушенията по отношение на дарителската кампания за Стефани не отговарят на фактите. Съгласно действащия ред разходите за престой и дневни на семейството при лечение в чужбина могат да бъдат възстановени след извършването на лечението. Именно затова, когато едно дете няма време да чака, средствата трябва да бъдат осигурени предварително.
Това беше обяснено публично още в първата публикация за кампанията. Също толкова ясно беше заявено, че след възстановяване на средствата по законовия ред, цялата възстановена сума ще бъде дарена за лечението на други деца.
Тези факти са публични. Те са известни и на хората, които днес избират да ги премълчат.

По случая със Стефани очевидно ще се наложи да говорим още през следващите дни, защото истината не се нуждае от литературни внушения.

И накрая.
Благодарим на всички, които подкрепиха Стефани и семейството ѝ. На лекарите, които ѝ подадоха ръка. На дарителите. На всеки, който отказа да стои безучастен.

И най-вече благодарим на Ани Стоянова.
Защото след като системата не успя да опази собственото ѝ дете, тя избра да посвети живота си на това да помага на други деца да живеят. Това е смисълът на името „Даная“. И никой няма моралното право да го превръща в литературно оръжие.

Екипът на „Фондация Даная”

Update: Средствата са събрани! Благодарим ви! Бащата на Стефи благодари от сърце на всички!Малко по-късно ще напишем точ...
08/07/2026

Update: Средствата са събрани! Благодарим ви! Бащата на Стефи благодари от сърце на всички!
Малко по-късно ще напишем точната сума, която е събрана. Отново обръщаме внимание, поради поредните внушения, че след приключване на лечението ще бъдат предприети действия за възстановяване на направените разходи и всеки възстановен цент ще бъде върнат обратно за лечението/подкрепата на друго дете и неговото семейство! Същото беше описано и в основния пост, но явно “тука е така”.
Имаме много какво да кажем по темата. Сега сме щастливи, че Стефи в момента влиза за повторна биопсия, защото … ами да не казваме още защо.

Довечера вероятно ще видите една добра новина. Ще видите как „Спартанът“ каца в Германия с едно българско момиче на борда. Това, което няма да видите, е всичко, което се случи преди излитането. Затова ви моля да прочетете този текст докрай. Не заради нас. Заради Стефи. И защото тази история може да се случи на всяко едно семейство.

Преди три седмици в офиса ни влезе един баща. Голям мъж – канара. От онези мъже, които изглеждат така, сякаш могат да понесат всичко, докато в един момент вече не могат.

„Нещо се случва с детето ми. Имам нужда от помощ. Мисля, че няма да оцелее тук.“

Оттам започнаха три седмици, които не пожелаваме на никого. Телефони. Болници. Документи. Обаждания. Откази. Мълчание. Обяснения защо не може. И едно дете, за което времето изтичаше.

Стефи е с тежко хематологично заболяване. През последните дни състоянието ѝ се влошаваше буквално с часове. Имаше моменти, в които стойностите на тромбоцитите ѝ падаха критично и всяко забавяне вече не се измерваше в дни, а в часове.

За пореден път разбрахме нещо, което не ни се иска да е истина, защото едното поне е по-лесно поправимо от другото. Най-бавната част от системата НЕ се оказа администрацията. Напротив.

Благодарим на екипа в НЗОК, който координира процедурите за лечение на деца в чужбина, както и на Изпълнителна агенция Медицински надзор.В този случай те бяха на разположение през цялото време и направиха всичко необходимо като съдействие и документите бяха придвижени навреме. Работихме почти денонощно и когато процесът най-после тръгна, документите бяха придвижени светкавично.

Истинската пречка обаче беше по-рано. Защото докато някой не каже: „Тук повече не можем“, държавата няма как да изпрати детето там, където може. Такава е процедурата, мили хора. А времето не чака.

Чухме и реплики, които никой родител не трябва да чува.

„Като толкова ви знае устата, съберете си екипа вие.“

„Нямам време сега да пусна имейл до Германия. Имам и други деца. Когато успея.“

Докато детето вече беше критично.

Да, можехме да започнем дарителска кампания още тогава. Можехме да съберем стотици хиляди левове. Можехме да организираме спешен транспорт. Но избрахме друго. Да принудим системата да свърши работата, заради която съществува. Защото ако държавата може да плати лечението, не трябва родителите да живеят с мисълта дали ще съберат парите навреме.

Този път успяхме. Разбира се, имахме и план Б, но днес Стефи лети към Германия. И ако довечера видите кадрите, знайте, че зад тях стоят безсънни нощи, десетки хора, които не се отказаха, един баща, който отказа да се предаде, и едно момиче, което заслужава шанс.

И тук идва един абсурд, който спокойно може да се случи на всяко семейство.

Лечението на Стефи е осигурено. Полетът е осигурен. Болницата е осигурена.

Не е осигурено другото – най-важното. Стефи да има до себе си хората, без които никое дете не бива да преминава през подобно лечение. Баща си, който я отглежда сам. Сестра си, която като жена може да бъде до нея по време на част от процедурите. Дом, макар и временен, в който да се прибира между отделните етапи на лечението, когато лекарите я изпишат от болницата.

Стефи няма да бъде непрекъснато в болницата. След част от процедурите ще бъде на домашен режим, но трябва да остане на минути от лечебното заведение. Това означава дом. Не хотел за ден-два, а място, на което да живеят поне през първите шест месеца от лечението. Днес успяхме спешно да ги настаним в хотел, но това е само временно решение. Предстои да намерим постоянно жилище, което да бъде безопасно, близо до болницата и подходящо за дългия период на лечение.

Баща ѝ работи на две места, за да издържа двете си дъщери. От днес няма да може да бъде на нито едната работа. Ще бъде до Стефи. Защото ако не е той, няма кой.

Затова днес имаме нужда да съберем около 30 000 евро.

Не за да купим лечение, а за да осигурим на това семейство възможност да остане заедно. Средствата ще покрият наема и ежедневните разходи за живот през първите шест месеца, както и всички онези странични разходи, които неизбежно възникват при едно толкова продължително лечение далеч от дома – транспорт, консумативи и всичко необходимо, за да може един родител да бъде до детето си, без всеки ден да мисли откъде ще намери средства.

След края на лечението той ще има право да кандидатства пред НЗОК за възстановяване на тези разходи. Ако те бъдат възстановени, цялата сума ще бъде дарена отново за следващо дете. Защото не искаме тази кампания да събира повече, отколкото е необходимо. Искаме само един баща да има възможност да остане до детето си.

И още нещо.

Тази история ни показа колко много може да се случи, когато различни хора с различни професии, институции и роли оставят егото настрана и се обединят около една обща цел – да спасят едно дете. Лекари, експерти, служители, пилоти, доброволци, приятели и хора, които дори не се познават помежду си. Всеки направи своята малка част. И когато всички тези малки части се събраха, едно българско момиче получи шанс.

Моля ви, помогнете ни да помогнем на Стефи да не бъде сама в най-тежкото.

В коментар ще оставим линк с възможностите за подкрепа.

Има нещо странно в правата.Докато не ти потрябват, почти не мислиш за тях.После изведнъж се оказва, че трябва да вземеш ...
01/07/2026

Има нещо странно в правата.
Докато не ти потрябват, почти не мислиш за тях.

После изведнъж се оказва, че трябва да вземеш решение за минути. Да разбереш медицински термини, които чуваш за първи път. Да подпишеш документи. Да прецениш дали да поискаш второ мнение. Да разбереш дали можеш да останеш до детето си. Или дали лечението, което му е необходимо, изобщо се прави в България.

Точно тогава повечето родители започват да търсят какви са правата им.
Не би трябвало да е така.

Запазете този карусел. Изпратете го на човек, който има деца. Надяваме се никога да не ви потрябва. Но ако някой ден се наложи, ще се радваме да сте го прочели навреме.

#ДействамеЗаедно #МГАП #ПлатформаЗаДоверие #ФондацияДаная
* Изготвено с подкрепата на Швейцарско-българската програма за сътрудничество, Механизъм за гражданска ангажираност и прозрачност (МГАП) 2024-2029. Изразените възгледи и мнения са изцяло на автора/авторите и не отразяват непременно тези на правителствата на Швейцария и България.

Много хора ни питат как издържаме. Дори, макар и свикнали, семействата ни също все по-често ни задават този въпрос.Истин...
29/06/2026

Много хора ни питат как издържаме. Дори, макар и свикнали, семействата ни също все по-често ни задават този въпрос.

Истината е, че напоследък не това е въпросът, който ни занимава. По-често си мислим защо почти всички родители, които стигат до нас, казват едно и също:

„Не сме си представяли, че някога ще стигнем до вас.“
И никога не знаем какво да отговорим. Защото никой родител не си представя, че детето му ще се разболее тежко. Че ще започне да обикаля болници. Че ще чака обаждане от лекар. Че посред нощ ще чете епикризи, ще търси второ мнение, лечение в чужбина или просто някой, който да му каже откъде да започне. Че ще води битки с институции, вместо да бъде до детето си.

Вчера малката Ани пристигна от Варна в София заедно с майка си, придружена от Tatiana Christy, за да бъде настанена в Националната кардиологична болница.

Оттук започва и нашата работа. Да координираме всичко, което предстои. Да говорим с лекари, болници и институции. Да подготвяме документите. Да търсим решения. Да бъдем до семейството във всеки следващ етап.
Ани е прекрасно дете. Истински прекрасно.
Когато стигнахме до отделението, не успя да сдържи сълзите си.
„Ани, какво да ти донесем? Книжки? Някаква играчка?“
Погледна ни и само каза: „Нищо не искам. Не искам повече болници.“

Оставяш Ани в отделението и тръгваш по коридора към другото отделение и следващото дете. „Четвърта стая“, казват лекарите. Те вече ни имат за част от екипа. Ама и ние с тях станахме екип.
Там е едно от децата, с които работим вече месец за осигуряване на палиативна грижа. Отново е хоспитализирано. Говорим със семейството, обсъждаме как ще продължим. Докато говорим, три пъти почти спира да диша. Не се обръщаш настрани. То и няма смисъл. Настрани, през стъклената стена виждаш друго дете. Пак е от "нашите". Осигурихме му сонди, рехабилитация, консултации. Голямо момче. Приковано към леглото.

После телефоните започват да звънят. Неделя е. Няма значение.
Утре предстои поредният спешен случай. Следват разговори с болници. Следват разговори с институции. Следват документи. Следват родители, които не знаят откъде да започнат. Това е частта от работата ни, която почти никой не вижда. Защото тя не свършва с транспорта до болницата. Не свършва с дарението. Не свършва с настаняването.
Тогава започва.

Започва с десетки разговори. С настояване някой най-после да си свърши работата. С четене на стотици страници медицинска документация. С десетки документи. С втори мнения. С преводи. С търсене на специалисти. С това просто да бъдем до семейството, докато то вече няма сили да се справя само.
Понякога седмици.
Понякога месеци.
Без значение дали е делник, празник или неделя. Без значение дали най-после сме завели собственото си дете някъде, а то ни пита: „Мамо, нали няма пак да си постоянно на телефона?“

Само през последната седмица започнахме работа с още шест деца и техните семейства.
Шест.

Не пишем това, за да кажем колко е трудно. Пишем го, защото зад всяко семейство, до което успяваме да стигнем, стоите вие.
Всеки, който ни подкрепя. Всеки, който ни се е доверил. Всеки, който е решил, че когато едно семейство остане само срещу системата, някой трябва да застане до него.

Защото децата стават все повече.
А здравната система все по-рушаща се особено при наистина тежки диагнози.
За много от случаите не можем да говорим публично. Не защото нямаме какво да кажем, а защото в момента, в който една история стане публична, понякога рискуваме тя да се отрази на самото дете.
Затова разказваме само малка част. Останалото просто вършим. И ще продължим да го правим, докато можем.

А колко дълго ще можем, вече зависи от всички нас.

В коментар ще оставим начините, по които можете да подкрепите работата на Фондация „Даная“.

На снимката е Ани. Татяна я е снимала преди да литнат за София вчера. Забравихме да направим снимка от болницата.

Когато едно дете се разболее, срещу лекаря не стои „случай“. Стои семейство. Крайно време е да спрем да гледаме на отнош...
18/06/2026

Когато едно дете се разболее, срещу лекаря не стои „случай“. Стои семейство.

Крайно време е да спрем да гледаме на отношенията между медицинските специалисти и родителите като на сблъсък между хора, които знаят, и хора, които не знаят.

Да, лекарят има знанията, опита и професионалната подготовка. Но родителят има нещо друго. Той познава детето си по-добре от всеки друг човек на света. Той е този, който стои до леглото му ден и нощ, който помни всеки симптом, всяка промяна, всяка тревога и всяка малка победа. Той не е враг. Не е пречка. Не е досаден посетител в болничната стая.
Той е част от екипа.

И колкото по-рано започнем да се отнасяме един към друг като партньори, толкова повече деца ще получат своя шанс.
Истината е, че повечето родители не очакват чудеса. Те не очакват гаранции. Те не очакват лекарят да бъде всемогъщ. Очакват нещо много по-просто и много по-човешко. Честност. Уважение. Разговор. Обяснение на разбираем език. Възможност да зададат въпросите си и да получат отговор, без да бъдат карани да се чувстват неудобно, виновно или некомпетентно.

Защото родителите не са медици и не са длъжни да бъдат.
Но когато някой им обясни спокойно, ясно и човешки какво се случва с детето им, те разбират. Много добре разбират. Помнят и съдействат. Поемат своята отговорност. И най-често са готови да направят всичко по силите си, за да помогнат.

Затова е толкова важно родителите да познават правата си.
Да знаят, че имат право на информация. Че имат право на достъп до медицинската документация. Че имат право да задават въпроси. Че имат право да потърсят второ мнение. Че имат право да изберат друг лечебен екип. Че имат право да продължат лечението в друго лечебно заведение или дори в друга държава.

Тези права не са каприз. Не са проява на недоверие. Не са обида към лекаря. Те са гаранция, че всяко семейство ще има възможност да вземе информирано решение за собственото си дете.

Второто мнение не е предателство. Желанието за повече информация не е атака. Търсенето на друга възможност не е обвинение. То е родителство.

А добрите лекари не се страхуват от информираните родители. Те ги насърчават, помагат им и вървят редом с тях дори когато решенията са трудни.

Защото в крайна сметка всички сме от едната страна.
От страната на детето.

И ако искаме всяко дете да получи най-добрия възможен шанс, трябва да спрем да изграждаме стени между лекарите и семействата и да започнем да строим мостове от доверие, уважение и честен разговор.

Точно там започва истинската грижа. Точно там започва истинското партньорство. И точно там детето печели най-много.

ЗАПОЧВАМЕ!Едни казват, че проблемът е в родителите. Други са убедени, че е в лекарите.Трети обвиняват системата.Истината...
18/06/2026

ЗАПОЧВАМЕ!
Едни казват, че проблемът е в родителите. Други са убедени, че е в лекарите.
Трети обвиняват системата.
Истината е, че всички говорят, а междувременно всички живеем в едно и също здравеопазване и често разказваме напълно различни истории за него.

Днес стартираме националната кампания „Познавам правата си“ — първата стъпка от Rights4Health | Платформа за доверие.

През следващите месеци ще говорим за правата на децата пациенти, техните родители и медицинските специалисти.
Ще събираме истории. Ще задаваме неудобни въпроси. Ще провеждаме национално проучване. Ще организираме публични дискусии.

И ще работим по създаването на първия Индекс на доверие в детското здравеопазване в България, който всяка година ще проследява какво се случва между хората от двете страни на болничната врата.

Не какво предполагаме. Не какво мислим. А какво реално преживяват.

В проекта се включват и Яна Титова, Яна Маринова, Алек Алексиев, Влади Ампов – Графа, Стоян Дойчев и Жаклин Дочева, които ще помогнат този разговор да достигне до повече хора.

Защото детското здравеопазване не се случва между институции.
Случва се между хора.
А за хората трябва не само да се говори.
Те трябва да бъдат чути.

#ПознавамПраватаСи

#ДействамеЗаедно #МГАП #ПлатформаЗаДоверие #ФондацияДаная

*Изготвено с подкрепата на Швейцарско-българската програма за сътрудничество, Механизъм за гражданска ангажираност и прозрачност (МГАП) 2024-2029. Изразените възгледи и мнения са изцяло на автора/авторите и не отразяват непременно тези на правителствата на Швейцария и България.*

Address

ж. к Младост 2, бл. 282Б, вх. 1, етаж 1, магазин 1
Sofia
1799

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Фондация Даная posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Organization

Send a message to Фондация Даная:

Shortcuts

Featured

Share

Category