29/08/2025
Статии като публикуваната от “Майко Мила” по-долу, трябва да се репостват и напомнят преди началото на всяка учебна година, за да напомнят на всички нас, участващите по един или друг начин в образователната система - учители, родители и ученици, че прага на училището всяка година пристъпват и деца, които ще бъдат бързо и повърхностно етикетирани като “проблемни” или вече са се сдобили с този етикет, а те са просто “невронетипични” - мозъкът им функционира по различен начин, а изискванията и очакванията, построени спрямо “невротипичния” мозък, ги подлагат на огромни изпитания и вместо да стимулират силните им страни, изкарват на преден план слабите. Световните статистики показват, че процентът на деца с невронетипични състояния е твърде съществен, за да бъде неглижиран - от 3-5% според европейските проучвания, до 7-11% в проучванията отвъд Океана.
За щастие, по пътя на каузата си ние от “Нетипичен ум - СДВХ” срещнахме и хора в образователната система, които съзнаваха този факт и повярваха в нашата кауза и така, по-малко от две години след създаването на сдружението ни вече имаме Механизъм на МОН за подкрепа на деца със СДВХ в системата на предучилищното и училищното образование (https://rcpppo-montana.com/wp-content/uploads/2025/02/2.-mehanizam-sdvh_28102024.pdf), както и Методика за ранен скрининг на СДВХ и подкрепа в класната стая на РЦПППО-София (https://rcsf.bg/wp-content/uploads/2025/07/metodika_sdvh_final.pdf).

Описаните документи трябва да се познават от всеки самоуважаващ се педагог, особено в предучилищния и началния училищен етап. Защото невронетипичните деца имат нужда от разбиране и подкрепа, но имат и право на това. Критично важно е това за бъдещите първокласници, за да се избегне поне при тях онова добре познато етикетиране и стигматизиране, на което вече са подложени по-големите ученици и за което говори и авторът на статията - уважаваната д-р Бояна Петкова. Наличните вече официални документи в подкрепа на учителя и училищните екипи би трябвало да помогнат за тази цел.
За съжаление, дефанзивните реакции на няколкото предполагаеми учители под статията неволно доказват мащабите на проблема, за който говори доктор Петкова и който е живян от първо лице десетки и хиляди пъти от деца със СДВХ и техните родители. Тези реакции обрисуват красноречиво клиничната картина на нашето образование:
1. Четем заглавието и най-много интрото, без да отваряме статията (в случая с невронетипичното дете - четем “етикета”, услужливо поставен от детската градина, другите учителки или просто външните прояви и не вникваме в същността и нуждите на детето);
2.Не се опитваме да осмислим какво ни се казва (пряка функция на 1), а минаваме в атака и замеряме клетия автор с обвинения в злонамерена пропаганда (в училище това добива формата на всякакви обвинения към родителя, че лошото възпитание на детето се оправдава с модерни диагнози - популяризиран аргумент от синдикат “Образование”, който не се е самопръкнал - той, за жалост, отразява разбирането на много педагози).
3.Не се прави и бегъл опит за информиране по темата, проверка на фактите и търсене на решение, а се закотвя в удобното прикритие на добре познатите оправдания - много деца, малко подкрепа и пр. (по конкретната тема - няма индикации някой от коментиращите да е наясно със съществуването на посочените по-горе Методика и Механизъм: дискусията продължава да се свежда до: “има ли такова нещо” и “това няма как да стане”)
По отношение на основния аргумент “на едро” за броя на децата в клас и че на теория било лесно, пък на практика нямало как да стане, ние насърчаваме тези педагози първо да изчетат документите, създадени от колегите им в системата на МОН, а после да им дадат обратна връзка и да кажат на тях как и защо точно “това не може да стане”, вместо да натоварват децата с последиците от дефицитите на системата.
И тъй като най-често срещаното конкретно оправдание е, че няма как да се подходи индивидуално спрямо 25 деца в клас, ще отбележим, че от най-често срещания в момента подход на рецитиране на и без това безумно написаното учебно съдържание страдат всички деца, не само невронетипичните, и ще завършим с думите на известния експерт по класни интервенции за деца със СДВХ - проф. Робърт Рийд от университета в Небраска: “Ако в училище се преподава така, както трябва да се преподава на деца със СДВХ, вероятно образователната система щеше да е много по-силна.”
Започва учебната година и част от нас треперят как ще се държат учителите с децата им. 🫢 Припомняме един текст на д-р Бояна Петкова: https://maikomila.bg/kak-obrazovatelnata-sistema-provalia-decata която е майка на невронетипично дете. Невронетипичните деца не са „с увреждания“, а имат различно работещи мозъци. И ако вашето дете е набедено за „проблемно“, „проклето“, мързеливо или глупаво от учителите си, има вероятност да е невронетипично. Просто образователната система не го „категоризира“ правилно, нито има знание за методите, с които да му помогне да учи. Нито има желание да го разбира и да му помага.
