02/06/2026
Следим случая на малкия Мартин и неговите смели родители вече няколко месеца. Той е христоматиен пример за порочните практики, прилагани от години спрямо деца, които по една или друга причина изпитват затруднения в социалната интеграция и адаптацията към училищния ритъм в най-ранните класове на образователната система. Вместо разбиране, подкрепа и професионална помощ, тези деца често се сблъскват с обвинения, стигматизация и добре познати механизми за деликатното им изтласкване от училищната среда.
Особено скандално в конкретния случай е, че въпреки наличието на Механизъм за приобщаване и подкрепа на деца със СДВХ, разработен от МОН, както и на Методика за ранен скрининг на СДВХ в образователната система, създадена от РЦПППО – София, нито един от тези инструменти не е бил приложен. Всички обективни признаци сочат, че именно тези протоколи е следвало да бъдат активирани от училищното ръководство, а това не е сторено.
Още по-тревожно е, че никой не е насочил родителите към съществуващата нормативна възможност за изготвяне на функционална оценка на индивидуалните потребности на детето. Такава оценка би позволила да се установят конкретните затруднения, които Мартин среща в образователния процес, както и необходимите мерки за подкрепа.
В този контекст отговорът на директора на училището, Величка Таседжикова, буди сериозно безпокойство както с демонстрираното неразбиране на нормативната уредба, така и с фактическата си неточност. В свое изявление тя посочва, че към функционална оценка се пристъпва „след установени медицински или други показания“. Подобно твърдение не отразява действителния смисъл и предназначение на този инструмент в системата на приобщаващото образование.
Не по-малко обезпокоително е и друго нейно изказване: „Поведението на учениците се обсъжда изключително и само с техните родители, но и в класа, когато има отношение – физически или вербално – към другите ученици.“ Освен че логически противоречи само на себе си, това твърдение звучи особено цинично на фона на проведените две родителски срещи, превърнали се на практика в публичен линч срещу едно шестгодишно дете. Дете, на което междувременно е била отказвана реална и адекватна подкрепа.
Крайно възмутително е и използването от страна на училищното ръководство на подписки, събирани от родители от различни паралелки, като аргумент и инструмент в усилията за отстраняване на детето от училището. Подобни практики са недопустими във всяко демократично общество, а фактът, че се случват в столицата на България през 2026 година, прави случая още по-тревожен.
Обръщаме се към Министерството на образованието и науката. На последната ни среща настояхме за засилен контрол върху спазването на нормативната уредба, за ефективно прилагане на създадените механизми за подкрепа и за налагане на дисциплиниращи санкции при установени нарушения. Случилото се в това училище през 2026 г. е недопустимо, а отговорността за него е споделена.
Тази срамна практика, за чието съществуване сте добре информирани и което нееднократно сте признавали пред нас, продължава да лишава деца от правото им на образование и подкрепа. Тя е позорно петно върху обществото ни, върху отговорните институции, върху РУО и върху цялата система, призвана да защитава най-уязвимите.
Това петно става все по-видимо и вече не може да бъде прикривано. Ние няма да допуснем това.
Вие провалихте Мартин и го загубихте, както ежегодно губите десетки други деца. Време е да спрете с декларациите и добрите намерения и да предприемете реални действия. Защитете собствените си правила, механизми и протоколи, с чието създаване се гордеете. Защото всяко дете, което системата изоставя, е доказателство не за неговия провал, а за провала на самата система.
https://www.mediapool.bg/ot-losho-dete-do-diagnoza-problemite-na-priobshtavashtoto-obrazovanie-v-bulgaria-news383973.html
