13/09/2026
🐚 ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА ПЪРВОТО, НО НЕ И ПОСЛЕДНО КАМИНО НА ЙОАНА И СВЕТЛАНА ❤️
„Последният ден. Последната стъпка. Завършването Camino Bulgaria.
Тръгнахме рано сутринта, защото днес ни чакаше най-дългият път.
Започнахме деня по пътя към планината. Срещнахме глигани, сърнички, зайци и елени.
Е, липсваше само някой мечок да излезе от храстите и да ни каже:
“Момичета, вие още ли сте тук?“ 😂
Преминахме през резерват „Ропотамо“. Стигнахме до реката, а след това се спуснахме към морето.
Вървяхме поне два километра по морския бряг, през хълмистите пясъчни образувания, създадени от вятъра, така наречените дюни.
Всички бяха излезли на плаж, а аз с кафявия суичър, наметнат като наметало, без раница, продължавах натъжена по пътя.
Знаех, че днес всичко ще свърши.
И това ме натъжаваше.
Сякаш бях влязла в пътя на изпитанията и не исках да излизам от него.
Дори се загубих в градината на един хотел.
И си викам:
“Бре, Странджа не ме загуби, а тази градина сякаш затвори очите ми и ме вкара в лабиринт!“ 😂
След като отново намерихме пътя, продължихме покрай шосето.
Жегата вече започваше да оставя своя отпечатък върху телата ни, но нямахме сила, която да ни спре преди крайната точка.
Стигнахме до храма на „Св. св. Кирил и Методий“, където се съхраняват мощите на свети Йоан Кръстител.
И тук искам да спра за момент.
За да кажа едно огромно БЛАГОДАРЯ на Светлана. ❤️
Светланке, благодаря ти, че беше не просто до мен, а с мен.
Във всяка крачка, умора, усмивка и мълчание.
Ти не просто сподели този път с мен.
Ти го направи наш.
Извървяхме го заедно.
И стигнахме.
Получихме грамотите си.
Сертификатите „Йоанниа“.
И точно когато си мислехме, че всичко е приключило…
аз, вече с нова сила, се затичах към марината. 😂
Всички лодки бяха закотвени.
А аз започнах да търся някого, който да ни качи на лодката си и да ни закара до остров Свети Иван, мястото, където са намерени мощите на свети Йоан Кръстител.
И попаднах на момчето, което всъщност е превозило мощите на светеца от острова.
Когато само двете със Светлана се качихме на лодката, той ми даде руля, за да усетя плаването в залеза на деня.
Стигнахме до острова и там, сред многобройните птици и зайци, сякаш се сляхме с природата.
Чувствах се пълна.
С надежда.
С обич.
С вяра.
Тръгнахме обратно, а залезът беше толкова красив.
Пуснахме песента на Rod Stewart — “I’m Sailing“, която има много силен отпечатък в мен.
И така завърши нашата вълшебна приказка.
❤️ БЛАГОДАРЯ
Благодаря на всеки един човек, когото срещнахме.
На тези, които ни дадоха подслон.
На тези, които ни нахраниха.
На тези, които ни посрещнаха.
На тези, които ни показаха пътя.
На тези, които просто ни се усмихнаха.
Може никога да не разберете колко много означаваше това.
Но вие сте част от нашето Камино.
И специално…
Любо и Христина. ❤️
Благодаря ви, че сте създали този път.
Че сте повярвали в него.
Че сте го превърнали от мечта в реалност.
И че продължавате да мечтаете.
Любо, ти не ни остави нито за миг.
Навигация.
Съвети.
Насоки.
Помощ.
Подкрепа.
Понякога дори когато аз самата не знаех от какво имам нужда.
Ако съществува дума, по-голяма от “благодаря“, бих ти я подарила.
Защото ти, без да го осъзнаваш, ми помогна да премина през една от най-тежките ми загуби.
И за това няма достатъчно големи думи.
Само благодарност.
От сърце.
Камино България ми показа, че човек може да бъде уморен и щастлив едновременно.
Може да плаче и пак да върви.
Може да се изгуби и пак да намери пътя.
Може да не знае какво го чака след завоя…
и въпреки това да направи следващата крачка.
Защото понякога не ти трябва карта.
Трябва ти смелост.
И някой до теб, който да каже:
„Хайде. Продължаваме.“
Шест дни.
Един път.
Стотици мисли.
Десетки срещи.
Безброй малки чудеса.
И едно огромно осъзнаване:
Камино не се планира.
Камино се преживява.
А най-хубавото е, че когато стигнеш края…
разбираш, че няма край.
Има следваща крачка.
Следващ път.
Следваща мечта.
Следваща светлина.
И аз ще продължа да вървя.
Стъпка по стъпка.
Благодаря, Камино България.
За всичко, което ми взе.
За всичко, което ми даде.
И най-вече…
за това, което ми помогна да намеря в себе си.
🇧🇬🥾❤️
Камино България продължава…“
Yoana Jirova Devaney и Светлана Георгиева, благодарим ви, че ни позволихте да извървим малка част от вашето Камино заедно с вас чрез тези разкази. ❤️ Вашето благословение "Йоанниа" е доказателство за вашата воля!
И може би последните думи на Йоана казват най-добре онова, заради което съществува този Път:
🐚 Камино не се планира. Камино се преживява.
А когато човек стигне до края, понякога разбира, че това всъщност е само началото.
До следващото Камино, момичета! 🥾❤️
Светъл път и Buen Camino!
#КаминоБългария #Йоанниа #Странджа #Созопол #ОстровСветиИван #СветиЙоанКръстител #Пилигрими #ПътДоМощитеНаСветиЙоанКръстител