19/08/2026
И пътуването продължи. 🇲🇰
Само след две седмици , отново бяхме на път — този път към Северна Македония за още един лагер. Вече сме си у дома само от няколко дни, а сърцата ни все още са изпълнени с преживяното там.
Събраха се близо осемдесет души — половината от тях млади и несемейни, а другата половина — семейства. Имах радостта да проповядвам и да водя уъркшопи върху прошката и помирението — две неща, от които всяко сърце и всеки дом отчаяно се нуждаят. Дните бяха изпълнени с дълги разговори, споделени трапези, искрени въпроси и истински сълзи.
Имахме възможност да вървим отблизо с няколко от семействата там — да седнем с тях сред всичко, което носят в сърцата си, и да ги насочим обратно към Този, Който държи всичко заедно. Помирението не е просто тема, която преподаваш и след това оставяш зад себе си. То е нещо, което преживяваш заедно с хората — бавно, лично, лице в лице.
И имаше моменти, които отново ни напомниха защо изобщо тръгваме на път. Едно смело сърце, което се отваря за първи път. Едно тихо прошепнато: „Христос е моята надежда.“ Това са съкровищата, които Бог беше приготвил за нас в края на пътя.
Отдаваме цялата слава на Него. Моля, молете се прошката и помирението, посяти в Македония, да пуснат дълбоки корени в тези семейства и в живота на тези млади хора. 🙏
