30/08/2026
АМИ АКО…….!?
ДОРИ АКО…..!?
Понякога само две думи могат да разкрият толкова много за това къде се намира сърцето ни.
„Ами ако…?“ — езикът на несигурността, тревогата и страха от това, което може да се случи.
Но има и друго място, от което можем да живеем:
„Дори ако…!“
Дори ако обстоятелствата не се развият така, както очаквам.
Дори ако не разбирам.
Дори ако не виждам изхода.
Дори ако трябва да премина през трудното…
Аз пак ще се доверя на Бога.
Какъв страхотен уикенд само! ❤️🔥
Уикенд, в който Бог ни разтърси из основи и ни накара да погледнем много по-дълбоко — към Неговата любов към нас, към нашата истинска ценност и към начина, по който виждаме себе си и хората около нас.
Толкова сме благодарни за нашите специални гости — Валери и Дженита — истински посланици на Небето, които Бог използва по невероятен начин, за да дойдат сред нас и да ни послужат. ❤️
Вярвам, че ще ни трябва още доста време, за да осъзнаем напълно колко дълбоки неща Бог ни разкри през тези дни. Някои неща не приключват с последната сесия, последната молитва или края на програмата. Те продължават да работят дълбоко в нас.
Бог ни говори за Своята любов. За нашата ценност. За идентичността ни. За раните, които носим. За благодатта, която ни среща точно там.
И още нещо остана дълбоко в мен:
Всеки един от нас може да живее в своята роля на „овчар“. 🐑
Не е необходимо да имаш титла, позиция или платформа, за да се грижиш за някого. Всеки от нас има хора, които Бог е поставил около него — семейство, приятели, деца, млади хора, хора в болка или криза. Хора, които понякога просто имат нужда някой да ги види, да ги чуе, да върви до тях и да им напомни, че не са сами.
Може би точно там започва истинската грижа — когато престанем да питаме само „Ами ако?“ и започнем да живеем с едно по-дълбоко:
„Дори ако… Бог е с мен. И аз мога да бъда до някого.“
Благодарим ви, Валери и Дженита, за сърцата ви, за жертвата, за любовта и за начина, по който позволихте на Бога да ви използва сред нас.
А на Бога — цялата слава! 🙏❤️✝️
