28/08/2026
📊 РОМСКИЯТ ЕЗИК В БЪЛГАРИЯ: Правен статут, нормативни възможности и реално положение
Каква е разликата между това, което законът позволява и това, което се случва на практика?
Ромският език е признат като възможен майчин език в българското законодателство. Съществуват учебни програми за неговото изучаване като майчин език от I до VII клас. Законът също така предвижда възможности за присъствие на езиците на гражданите, за които българският не е майчин, в обществените медии.
Но как изглежда ситуацията на практика?
📌 Според последната оценка на Съвета на Европа през последните години нито един ученик в България не е изучавал ромски като майчин език.
📌 Липсват достатъчно подготвени преподаватели и устойчиво образование по ромски език.
📌 Няма необходимата приемственост между предучилищното, училищното и висшето образование.
📌 Финансирането за съхраняване и развитие на малцинствените езици остава ограничено и предимно проектно.
📌 Ромският език има много ограничено присъствие в обществените медии.
И още нещо важно – липсата на обучение не може просто да бъде обяснена с това, че родителите не са заявили желание. Европейските механизми за защита на малцинствата поставят пред държавата и задължението активно да създава условия, да информира и да насърчава изучаването на езика.
Къде тогава е границата между формално признато право и реално упражнявано право?
В новия анализ на Лилия Макавеева, изпълнителен директор на „Асоциация Интегро“, разглеждаме подробно правния статут на ромския език, възможностите за изучаването му, държавната подкрепа, присъствието му в медиите и разликата между нормативната рамка и реалното положение.
👉 Повече прочетете на линка в първия коментар🔗
