Баппзсли

Баппзсли Contact information, map and directions, contact form, opening hours, services, ratings, photos, videos and announcements from Баппзсли, Non-Governmental Organization (NGO), Plovdiv.

Българска асоциация за психологическа подкрепа при загуба, скръб и личностно израстване. Предоставя достъпна професионална психологическа подкрепа при загуба, скръб и житейски кризи, подготовка на специалисти и обучения.

🌿 Grief Support Bulgaria

КОГАТО СКРЪБТА ЗАПОЧНЕ ДА НАДВИШАВА СИЛИТЕ НА ЧОВЕКАСкръбта след значима загуба може да бъде дълбока, продължителна и пр...
06/08/2026

КОГАТО СКРЪБТА ЗАПОЧНЕ ДА НАДВИШАВА СИЛИТЕ НА ЧОВЕКА

Скръбта след значима загуба може да бъде дълбока, продължителна и променлива. Тя може да наруши съня, апетита, концентрацията, усещането за сигурност и отношението към бъдещето. В много случаи тези реакции са част от естествения процес на приспособяване към отсъствието на обичан човек.

Тревожен сигнал се появява тогава, когато болката дълго време остава толкова силна, че човек не успява да се върне към основни житейски функции. Постоянният копнеж по починалия, тежката вина, изолацията, невъзможността да се приеме реалността на смъртта, усещането за празнота или убеждението, че животът вече няма смисъл, могат да показват, че скръбта е станала непоносима и блокираща.

Важно е тези преживявания да не бъдат посрещани с натиск или обвинение. Човекът не страда „прекалено“, защото е слаб, а защото вътрешната му система за адаптация е претоварена. В такива моменти професионалната помощ може да създаде защитено пространство, в което болката да бъде изговорена, вината да бъде разбрана, а връзката с починалия постепенно преобразувана в по-поносима и жива вътрешна опора.

Помощта не отнема любовта и не изисква забрава. Тя подкрепя човека да носи загубата така, че страданието да не разрушава живота, а с времето да остави място и за дишане, близост, смисъл и надежда.

С грижа, професионализъм и човечност до хората в най-трудните моменти,
д-р Тоска Власева,
председател на БАППЗСЛИ.

КОГАТО ВЪПРОСИТЕ ОСТАНАТ, А ВЪТРЕШНАТА БОРБА УТИХНЕСлед загуба човек често се връща към въпроси, за които няма достатъче...
06/08/2026

КОГАТО ВЪПРОСИТЕ ОСТАНАТ, А ВЪТРЕШНАТА БОРБА УТИХНЕ

След загуба човек често се връща към въпроси, за които няма достатъчен или окончателен отговор: „Защо се случи?“, „Можеше ли да бъде предотвратено?“, „Как да продължа оттук нататък?“. Умът търси яснота, защото тя създава усещане за сигурност и ред. Но при скръбта не всяка болка може да бъде обяснена и не всяка неизвестност може да бъде разрешена.

Спокойствието започва да се появява не когато човек се откаже от смисъла, а когато престане да изисква от себе си да разбере всичко веднага. Това означава да позволи на въпросите да съществуват, без те непрекъснато да определят настоящето му. Приемането на несигурността не е слабост, примирение или забрава. То е начин да се освободи вътрешно пространство за тъгата, любовта, спомена и постепенното възстановяване.

С времето някои отговори могат да се променят, други да останат непълни, а трети никога да не дойдат. И все пак човек може да намери опора в отношенията, в споделената болка, в ценностите си и в малките прояви на живот, които отново започват да носят смисъл. Понякога мирът не е край на въпросите, а по-мек начин да живеем редом с тях.

Понякога спокойствието не идва, когато намериш всички отговори, а когато спреш да воюваш с въпросите.

С грижа, професионализъм и човечност до хората в най-трудните моменти,
д-р Тоска Власева,
председател на БАППЗСЛИ.

серия „ТРУДНИТЕ ДАТИ“ДЕНЯТ НА БАЩАТА, КОГАТО ОПОРАТА ЛИПСВАДенят на бащата може да бъде особено чувствителен за хора, ко...
05/08/2026

серия „ТРУДНИТЕ ДАТИ“
ДЕНЯТ НА БАЩАТА, КОГАТО ОПОРАТА ЛИПСВА

Денят на бащата може да бъде особено чувствителен за хора, които са загубили своя баща. Това е ден, в който обществото говори за защита, принадлежност, сила, наставничество и семейна опора, но за скърбящия тези думи могат да отворят пространство на тъга, копнеж и недоизказаност. Липсата може да се усети не само като отсъствие на човек, а и като отсъствие на определен поглед, съвет, жест или усещане за сигурност.

В научните модели на скръбта връзката с починалия не се разбира като нещо, което трябва да бъде прекъснато, за да продължи животът. Напротив, много хора намират устойчивост, когато откриват личен и смислен начин да носят тази връзка в себе си. Затова Денят на бащата може да бъде преживян не само като ден на болка, но и като ден на почит към следите, които бащата е оставил в ценности, думи, навици, спомени или житейски избори.

Няма един правилен начин да се премине през този ден. Някой може да разгледа снимки, да напише писмо, да посети място, свързано с баща си, или да направи нещо, което двамата са обичали. Друг може да предпочете тишина, отдръпване от социалните мрежи или ограничаване на разговорите. И двата избора са достойни, когато са продиктувани от грижа към собствените сили.

Отсъствието променя Деня на бащата, но не обезсилва значението на връзката. Любовта, уважението и благодарността могат да продължат да съществуват в по-тиха форма. А понякога най-нежният начин да почетем бащата, който липсва, е да си позволим да бъдем човеци с болката, спомена и обичта едновременно.

С грижа, професионализъм и човечност до хората в най-трудните моменти,
д-р Тоска Власева,
председател на БАППЗСЛИ.

МЕЖДУ ЛИПСАТА И ЖИВИЯ СПОМЕНСкръбта често ни поставя в особено вътрешно пространство. От една страна е отсъствието като ...
05/08/2026

МЕЖДУ ЛИПСАТА И ЖИВИЯ СПОМЕН

Скръбта често ни поставя в особено вътрешно пространство. От една страна е отсъствието като празното място, тишината, навиците, които вече не са същите, думите, които няма на кого да бъдат казани по познатия начин. От друга страна е присъствието на спомена като образи, гласове, жестове, ценности и моменти, които продължават да живеят в нас.

Това движение между липсата и спомена е естествена част от преживяването на загуба. Понякога отсъствието тежи повече и денят изглежда труден за носене. Друг път споменът идва по-меко, не само като болка, а и като нежност, благодарност или усещане, че връзката е оставила следа, която не може да бъде отнета.

Психологичната подкрепа при скръб не настоява човек да избере между това да тъгува и това да помни. Тя помага тези две преживявания постепенно да намерят място едно до друго. Да признаем реалността на липсата, без да заличаваме значението на връзката. Да позволим на спомена да бъде част от живота, без той да ни затваря изцяло в миналото.

Затова, ако понякога усещаш едновременно празнота и близост, тъга и благодарност, болка и любов, то това не е противоречие. Това е човешкият начин сърцето да се учи да живее след загуба - между онова, което вече не е тук по същия начин, и онова, което остава като вътрешна следа, смисъл и обич.

Скръбта е движение между отсъствието и присъствието на спомена.

С грижа, професионализъм и човечност до хората в най-трудните моменти,
д-р Тоска Власева,
председател на БАППЗСЛИ.

серия „МИТ или ФАКТ“СКРЪБТА НЯМА ЕДНА-ЕДИНСТВЕНА КАРТАМитът, че „всички преминават през едни и същи етапи на скръбта“, ч...
04/08/2026

серия „МИТ или ФАКТ“
СКРЪБТА НЯМА ЕДНА-ЕДИНСТВЕНА КАРТА

Митът, че „всички преминават през едни и същи етапи на скръбта“, често създава очакване, че човек трябва да преживява загубата по определен ред, с определени чувства и в определено време. Когато това не се случи, скърбящият може да започне да се пита дали „скърби правилно“, дали е „изостанал“, „твърде студен“, „твърде емоционален“ или „не се справя“.

Съвременната клинична психология подчертава, че скръбта не е универсална схема, през която всички хора преминават еднакво. Популярните модели могат да помогнат да назовем някои преживявания, но не бива да се използват като мярка за нормалност. Изследователи като Колин Мъри Паркс, Уилям Уордън, Маргарет Строубе, Хенк Шут, Робърт Ниймайер и Джордж Бонано показват, че адаптацията след загуба е многообразен и личен процес, повлиян от характера на връзката, начина на смъртта, предишния житейски опит, културната среда, личността и наличната подкрепа.

Някои хора плачат често, други почти не плачат. Някои имат нужда да говорят, други първо мълчат. Някои търсят близост, други се оттеглят за известно време. Някои усещат гняв, вина или празнота, а други преживяват скръбта като умора, объркване, безсъние или трудност да се върнат към ежедневието. Тези различия не означават, че едни скърбят „по-добре“ от други. Те показват, че човешката психика търси свой собствен път към приспособяване.

По-подкрепящо е да не питаме дали човек е „минал през етапите“, а какво преживява сега и от каква опора има нужда. Скръбта не е изпит, който трябва да бъде издържан по правилен ред. Тя е процес на среща с липсата, с любовта, с паметта и с променения живот.

💚 Вашият начин на скърбене не е грешен, само защото е различен. Той е Вашият човешки път през загубата.

С грижа, професионализъм и човечност до хората в най-трудните моменти,
д-р Тоска Власева,
председател на БАППЗСЛИ.

04/08/2026

КАКВО Е ВТОРИЧНАТА ЗАГУБА НА СИГУРНОСТ И ДОВЕРИЕ В СВЕТА ИЛИ КОГАТО СВЕТЪТ ВЕЧЕ НЕ ИЗГЛЕЖДА БЕЗОПАСЕН?

Повече по темата можете да прочетете в статия „Вторични загуби: Пътят на скръбта отвъд очевидното“ на платформа Grief Support Bulgaria – https://griefsupport.bg/vtorichni-zagubi-pytyat-na-skrubta-otvud-ochevidnoto/

Ако имате нужда от насоки или подкрепа докато преминавате през пътя на загубата и скръбта, можете да се включите в проект „Grief Support Bulgaria: достъпно онлайн пространство за подкрепа при загуба, скръб и личностно възстановяване“.

• Линк към проекта: https://griefsupport.bg/grief-support-bulgaria-proekt-dostupna-online-programa/

• Линк към Facebook събитието за безвъзмезден достъп до платформата: https://fb.me/e/68mxflZG3

• Линк към Facebook събитието за 6-месечна онлайн група за подкрепа при загуба и скръб със символична такса: https://fb.me/e/7XkJaxpxY

Ако сте специалист и имате желание да подкрепяте деца, подрастващи и семейства в едно от най-тежките човешки преживявания, можете да обогатите знанията и уменията си в програма „Специалист психологическо консултиране и подкрепа при загуба и скръб“:

• Линк към обучението: https://griefsupport.bg/programa-spetzialist-psihologichesko-konsultirane-i-podkrepa-pri-zaguba-i-skrub/

Да знаеш повече може да помогне!

С грижа, професионализъм и човечност до хората в най-трудните моменти,
д-р Тоска Власева,
председател на БАППЗСЛИ.

ТИХАТА УСТОЙЧИВОСТ НА СЪРЦЕТОСлед загуба човек често се чувства разклатен до основи. Може да му изглежда, че няма сили з...
04/08/2026

ТИХАТА УСТОЙЧИВОСТ НА СЪРЦЕТО

След загуба човек често се чувства разклатен до основи. Може да му изглежда, че няма сили за следващия ден, за разговорите, за спомените, за живота, който вече не е същият. В такива моменти е естествено да се съмнява в себе си и да не вярва, че някога отново ще намери вътрешна опора.

Но човешкото сърце понякога носи сила, която не се вижда веднага. Тази сила не е шумна и не означава липса на болка. Тя може да изглежда като това да поемеш още един дъх, да потърсиш близък човек, да изчакаш трудната вълна да премине, да си позволиш сълзи и въпреки това да останеш свързан с живота.

В психологичната подкрепа при скръб устойчивостта не се разбира като непоклатимост. Тя е способността човек постепенно да се приспособява към променената реалност, като запазва връзка със себе си, с другите, със спомените и със смисъла. Понякога това става бавно, на малки стъпки, с връщания, паузи и нужда от подкрепа.

Затова, ако днес не усещаш сила в себе си, това не означава, че тя липсва. Може би тя работи тихо, т.е. в начина, по който продължаваш, в готовността да приемеш грижа, в способността да обичаш и да помниш. Сърцето невинаги вярва в своята устойчивост, докато боли. Но често именно в най-трудните дни то показва колко дълбоко може да понесе, да се учи и постепенно да намери нова опора.

Човешкото сърце е по-устойчиво, отколкото вярва.

С грижа, професионализъм и човечност до хората в най-трудните моменти,
д-р Тоска Власева,
председател на БАППЗСЛИ.

серия „РОДИТЕЛИ ДО ДЕЦАТА СИ“ПОВЕДЕНИЕТО КАТО ЕЗИК НА ДЕТСКАТА СКРЪБСлед загуба детето невинаги може да назове с думи то...
03/08/2026

серия „РОДИТЕЛИ ДО ДЕЦАТА СИ“
ПОВЕДЕНИЕТО КАТО ЕЗИК НА ДЕТСКАТА СКРЪБ

След загуба детето невинаги може да назове с думи това, което преживява. Понякога скръбта не изглежда като тъга, а като раздразнителност, мълчание, неспокойствие, избухване, трудности със съня или спад в училищната концентрация. За възрастните тези промени могат да бъдат объркващи и дори тревожни, но често те са начинът, по който детската психика съобщава: „Нещо в мен е разклатено.“

Децата изразяват болката си според възрастта, темперамента, развитието и средата, в която се намират. Когато думите не достигат, тялото и поведението започват да говорят. Проблемите със съня могат да изразяват несигурност. Затварянето в себе си може да бъде опит за защита. Раздразнителността може да прикрива страх, безпомощност или тъга. Трудностите в училище може да са знак, че вътрешният свят на детето е зает с тежка емоционална работа.

Подкрепящият възрастен не бърза да поставя етикет върху поведението като „лошо“, „непослушно“ или „мързеливо“. Той се опитва да чуе какво стои зад него. Вместо само да коригира реакцията, пита с внимание: „Какво ти е най-трудно напоследък?“ или „Чудя се дали нещо те тревожи.“ Така детето получава пространство, в което преживяването му може постепенно да бъде разбрано.

Това не означава липса на граници. Децата имат нужда от ясни, спокойни и предвидими граници, особено след загуба. Но когато границите са съчетани с емпатия, те не наказват болката, а помагат на детето да се почувства по-сигурно.

Поведението често е послание. Когато възрастният го посрещне с търпение, любопитство и обич, детето научава, че не е „трудно“ или „проблемно“. То е дете, което се опитва да понесе нещо голямо и има нужда да бъде разбрано, преди да бъде поправяно.

С грижа, професионализъм и човечност до хората в най-трудните моменти,
д-р Тоска Власева,
председател на БАППЗСЛИ.

Серия „Мъдростта на световните автори“ПРИЗНАВАНЕТО НА БОЛКАТА КАТО НАЧАЛО НА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО„При тежка загуба лечението...
03/08/2026

Серия „Мъдростта на световните автори“
ПРИЗНАВАНЕТО НА БОЛКАТА КАТО НАЧАЛО НА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО

„При тежка загуба лечението започва с признаване на болката.“ — Rando

Тежката загуба може да засегне човека в цялост — емоционално, телесно, когнитивно, социално и екзистенциално. В такива моменти болката не е просто симптом, който трябва бързо да бъде премахнат, а важен сигнал за дълбочината на преживяното и за значимостта на прекъснатата връзка. Когато страданието бъде омаловажено, прибързано рационализирано или прикрито, човек може да остане сам не само със загубата, но и с усещането, че неговата реакция е „неправилна“.

В перспективата на Rando признаването на болката е съществена част от терапевтичния процес, защото създава пространство, в което скърбящият човек може да бъде видян, чут и разбран. Това признание не усилва страданието, а му дава човешки и психологически контекст. То позволява на човека постепенно да назове липсата, да изрази тъгата, гнева, вината или копнежа и да започне да подрежда преживяното в своята вътрешна история.

Лечението в скръбта не започва с настояване за бързо успокояване, а с уважително присъствие до болката. Когато тя бъде посрещната с грижа, професионализъм и човечност, се отваря възможност за постепенна адаптация към променената реалност. Така признатата болка може да се превърне не в крайна точка, а в начало на път към смисъл, вътрешна опора и надежда.

С грижа, професионализъм и човечност до хората в най-трудните моменти,
д-р Тоска Власева,
председател на БАППЗСЛИ.

НАДЕЖДАТА В МАЛКИТЕ ЗНАЦИВ периоди на скръб, умора или вътрешна несигурност надеждата невинаги се появява като внезапно ...
02/08/2026

НАДЕЖДАТА В МАЛКИТЕ ЗНАЦИ

В периоди на скръб, умора или вътрешна несигурност надеждата невинаги се появява като внезапно облекчение или голяма промяна. Често тя идва по-тихо като кратък миг на покой, като присъствие на близък човек, като дума, която не решава болката, но я прави малко по-малко самотна.

Съвременната психологична подкрепа при загуба подчертава значението на малките преживявания на свързаност, безопасност и смисъл. Те не отменят тъгата, но помагат на човека постепенно да възстанови усещането, че животът все още може да съдържа нежност, грижа и моменти на поносимост.

Понякога надеждата не казва: „Всичко вече е наред.“
Понякога тя казва: „Сега не си сам.“
И това може да бъде достатъчно за тази вечер.

Една спокойна вечер.
Една добра дума.
Една прегръдка.
Понякога именно така започва завръщането към вътрешна опора.

С грижа, професионализъм и човечност до хората в най-трудните моменти,
д-р Тоска Власева,
председател на БАППЗСЛИ.

Address

Plovdiv
4000

Opening Hours

Monday 10:00 - 20:00
Tuesday 10:00 - 20:00
Wednesday 10:00 - 20:00
Thursday 10:00 - 20:00
Friday 10:00 - 20:00

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Баппзсли posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Shortcuts

Share

Category