ДСБ Плевен

18/08/2026

Плевен има нужда от вода. И от малко повече политическа памет.

От самото начало на водната криза ние от ДСБ – Плевен настояваме, че този проблем няма да бъде решен с подменени тръби ня една улица, с няколко сондажа или с поредния кризисен щаб, който ще се събере, ще изслуша институциите и ще произведе още един протокол. Казвахме нещо много по-просто и много по-важно: Плевен има нужда от цялостно решение, което едновременно да осигури сигурен водоизточник, надежден довеждащ водопровод, подмяна на амортизираната мрежа, реално намаляване на загубите и ясен ангажимент на държавата с бюджет и срокове.

Точно по време на протестите в Плевен, когато беше най-лесно общественият разговор да се сведе само до старите тръби, загубите по мрежата и това колко километра трябва да бъдат подменени, ние упорито говорехме и за другата половина на проблема – за водоизточника и за „Черни Осъм“. Не защото тръбите не са важни, а защото още тогава казвахме, че дори да подменим всички тръби, ако няма достатъчно сигурен водоизточник, усилието ще остане недостатъчно.
И докато тогава този разговор не изглеждаше особено модерен, ние задавахме съвсем конкретните въпроси: кога ще приключи проучването, кога ще започне проектирането, кога ще започне строителството и кога най-после ще започне реалното водоподаване.
Не останахме само с публикации. Поискахме официално по Закона за достъп до обществена информация всички предприети действия и кореспонденция на Община Плевен по „Черни Осъм“ и по другите дългосрочни решения за водоснабдяването, защото за нас темата никога не е била удобен лозунг, а въпрос, който трябва да има документи, срокове и отговорни институции.
Изведохме темата и на национално ниво. В Плевен организирахме национален семинар на ДСБ Жени, посветен на управлението на водите и нуждата от дългосрочна политика, където поставихме не само кризата в Плевен, но и въпроса за сигурността на водните ресурси, „Черни Осъм“ или друг голям резервен източник, довеждащия водопровод, вътрешната мрежа, загубите, финансирането и публичния контрол. И продължаваме да гоним тази тема и днес, защото за нас тя не е сезонна кампания, а въпрос на държавна политика.
Впоследствие и самото МРРБ потвърди логиката, за която настоявахме още тогава: воден режим може да има не само заради загубите по мрежата, а и заради недостатъчен капацитет или пресъхване на водоизточника, а дългосрочните решения включват търсене на нови водоизточници или включване към система с достатъчен капацитет.

Затова днес ми носи известно удовлетворение да виждам, че темата за „Черни Осъм“ вече се поставя все по-настойчиво и че започват да се задават точно въпросите, които ние задавахме още тогава – кога започва строителството, откъде ще дойде финансирането и кога Плевен ще види реален резултат. Колкото повече хора стигат до тази позиция, толкова по-добре за града.

Политическата памет обаче е полезно нещо и затова си струва да си припомним още един момент. Миналата година, по време на кризисния щаб в Плевен, тогавашният министър на околната среда и водите Манол Генов обясняваше на бедстващия град, че догодина можело да няма вода и по 22 часа и че хората били търпели 10–15 години, та сега защо се оплаквали. Тогава от ДСБ – Плевен поискахме оставката му, защото Плевен нямаше нужда от назидание, а от конкретни решения, финансиране и срокове.

Днес Манол Генов вече е член на Съвета на директорите на „Български ВиК холдинг“ – държавната структура, която е пряко свързана с управлението и инвестициите във ВиК сектора (назначен от Радев и прогресистите, да няма объркване).

Животът понякога има особено чувство за ирония.

Тази година Плевен засега няма общ режим на водата и това е добра новина, която трябва да бъде казана ясно. Но едно по-благоприятно лято не е доказателство, че системният проблем е решен, защото истинската устойчивост не се измерва в годината, когато природата и наличните количества ни помагат, а в годината, когато отново дойдат продължително маловодие, високо потребление и тежък натиск върху системата.
И точно затова за нас никога не е имало избор между „Черни Осъм“ и тръбите. Плевен има нужда и от сигурен водоизточник, и от нов довеждащ водопровод, и от подменена мрежа, и от намалени загуби, и от резервни източници, но най-вече има нужда от държава, която да превърне всички тези намерения в изпълним план.

И затова въпросите остават същите, които задавахме още тогава:
Кога приключва проучването?
Кога започва проектирането?
Кога започва строителството?
Кога започва водоподаването?
И днес към тях има още един съвсем естествен въпрос:
Къде е публичният график от сегашния етап до първата капка вода?
Защото Плевен има право да знае не само какво се проектира, а кога ще има резултат.

31/07/2026

Radan Kanev: Единственият полезен път пред обществото е връщане към нормално политическо общуване и приличен политически език. Нормално общуване е управляващите, опрени на огромния си публичен мандат и категорично мнозинство, да представят политиката си и да я прилагат. А опозицията да критикува грешките и да предлага различна, и според нея по-добра алтернатива.

Днес дясната опозиция в лицето на Демократична България изпълнява тази функция. Но управляващите нито представят програма, нито прилагат политика, нито обясняват на обществото хаотичните си популистки ходове.

Вицепремиерът Иво Христов / Ivo Hristov, отговорен именно за управленската програма, е ангажиран основно с обидни пропагандни послания, разделящи нацията ни. Затова и ние от дясната опозиция искаме оставката му.

30/07/2026

Йордан Иванов: Предлагаме отпадане на винетките по второкласна и третокласна пътна мрежа. Септември законопроектът ни влиза в зала и ще търсим подкрепа за него.

29/07/2026

27/07/2026

Кабинетът „Радев“ не донесе промяна. Той запази лошите практики на предишните управления, отдалечи България от общата европейска

14/07/2026

Ralitsa Taslakova:

Хей, Париж, здравей, здравей!

Дойдох — за снимките, за парада и за интервюто, макар и от нечий заден двор.

Само не ме търсете там, където се вземат решенията.

Не участвам в коалиции, които помагат на Украйна.
Не ме търсете в общия европейски отговор срещу руската агресия.
Не ме слагайте на масата, на която се говори за сигурността на Европа.

И всичко това, разбира се, отново наричам „национален интерес“.

Само че Румен Радев толкова пъти скри едни и същи позиции зад тези думи, че вече почти ги изпразни от съдържание.

Когато отказваш България да участва там, където Европа говори за сигурност — било „национален интерес“.

Когато представяш помощта за нападната държава като „удължаване на войната“ — пак „национален интерес“.

Когато поставяш под съмнение санкциите срещу Русия, но си особено настойчив точно за хора, свързани с Кремъл — отново „национален интерес“.

Само че националният интерес не е вълшебна дума, която превръща всяко отстъпление в държавническа мъдрост.

Националният интерес е България да бъде там, където се решава бъдещето на европейската сигурност.

Да участва.
Да поставя условия.
Да защитава своите позиции.

Да бъде част от новото европейско отбранително сътрудничество, от сигурността в Черно море, от защитата на критичната инфраструктура, от технологичното и индустриално развитие, което ще следва от тези процеси.

Защото ако не си на масата, ставаш част от менюто.

И оставяш другите да определят правилата.

Тук обаче не става дума само за Украйна.

Става дума за България.

За това дали ще бъдем държава, която има глас в Европа, или държава, която присъства на парадите, но отсъства от политиката.

Румен Радев прие поканата за церемонията във Франция.

Но отказа мястото, където се говори за бъдещето на европейската сигурност.

А това не е национален интерес.

Това е курс, който съвпада с интересите на Кремъл.
Курс, който заблуждава българските граждани.
Курс, който постепенно избутва България от ядрото на Европа към сивата зона — там, където губим доверие, влияние и защита.

Иронията е, че всеки път, когато Радев говори за „национален интерес“, България се оказва една крачка по-далеч от мястото, където този интерес може да бъде защитен.

А това историята не нарича държавническа мъдрост, а отказ от отговорност.

14/07/2026

Декларация от Демократична България:

Дипломация без сила е покана за диктат, а празният стол не е национален интерес

1) В последното си изявление от Париж премиерът Румен Радев постави България в опасна изолация от новата европейска политика по сигурност, която се основава на двустранни и многостранни споразумения, надграждащи партньорството в НАТО. Напълно неприемливо е България доброволно да напуска масата, на която се решават въпроси от пряк национален интерес. Като черноморска държава и член на НАТО и ЕС, ние сме пряко заинтересовани от противоракетната отбрана, морската сигурност, защитата на критичната инфраструктура и европейското отбранително сътрудничество.
При участие в Коалицията на желаещите, България може да поставя своите условия и да допринася активно в области като морска сигурност, противоминна дейност, логистика, обучение, киберзащита и индустриално сътрудничество. Тази форма на партньорство отваря стратегически и икономически възможности за странат ни. Но за да защитава интересите си, трябва да присъства.

2) Радев отново повтори фалшивата дилема - или подкрепяме дипломацията, или Украйна. Резултатна дипломация обаче не е възможна без способност за защита, натиск върху агресора и гаранции, че договореният мир ще бъде спазен.
Слаба и обезоръжена Украйна няма да преговаря свободно, а ще приема условия под военен натиск. Това не е мир, а капитулация.
Не е вярно и че Коалицията на желаещите цели единствено „удължаване на конфликта“, както заявява Радев. Декларацията от Париж призовава за прекратяване на огъня, преки преговори и активно участие на Европа и САЩ. Принципът е ясен - не може да има мир за Украйна без Украйна и решения за европейската сигурност без европейците.
Помощта за Украйна не е противоположност на дипломацията. Тя не позволява преговорите да се превърнат в диктат на по-силния. Санкциите също са инструмент, който повишава цената на агресията и създава натиск за реални преговори.
Русия може да прекрати войната незабавно, като спре агресията си. Не Украйна нахлу в Русия през февруари 2022 г. и не тя окупира чужди територии. Подмяната на агресора и жертвата не е балансирана позиция, а обслужване на тезите на Кремъл.

3) Изключително важно е да се разбира, че тук не става дума само или дори основно за Украйна. Тече политически процес по консолидация на способността на Европа да се противопоставя на различни форми на агресия срещу своята сфера на интереси и изграждане на съвместен капацитет за възпиране и отбрана. Този процес представлява сърцевината на нов етап на стратегическа и политическа интеграция на участниците.
В този процес се формира ново ниво на доверие, взаимодействие и споделена европейска идентичност. Именно този процес ще бъде основата на бъдещия Европейски отбранителен съюз , на технологичното и индустриално ни развитие.

Без готовност за включване и отговорен принос към този процес, всякакви приказки за мир и европейска принадлежност представляват обиден опит за заблуда на общественото мнение, който прикрива готовността за капитулация пред всеки, който реши да въздейства на България и нейните интереси със аргументите на силата и подчиняването на българския суверенитет.
Целенасоченото изключване на България от целия този сноп европейски усилия, не е просто вътрешнополитическа популистка игра с някакви русофилски сантименти по повод Украина. Това е стратегически избор с огромни дългосрочни ефекти за България. Изключват ни от новия слой на европейска интеграция и целенасочено ни завличат в сивата зона, в която няма да можем на разчитаме нито на солидарност, нито на възможности да споделяме плодовете на общите усилия за сигурност и технологично развитие. Никой не бива да има никакви илюзии относно реалните последици от този политически курс, наложен на България от Румен Радев. Курс, който нито е честно заявен, нито е получил осъзнат демократичен мандат от избирателите.
Румен Радев прие поканата за парада във Франция, но отказа срещата, на която се вземат решенията. Така България присъства на церемонията, но отсъства от политиката. За снимките сме в Париж, а когато трябва да влияем върху европейските решения, столът ни е празен.

4) Подобна подмяна в тези на Радев има и при санкциите. Двадесет и първият пакет санкции не доказва провал на предишните, а показва, че Русия постоянно търси начини да ги заобикаля. Ограниченията трябва да се оценяват според ефекта им върху България, но има огромна разлика между защита на реален национален интерес и заплаха да бъде блокиран целият европейски пакет заради руския патриарх Кирил и най-големият акционер на „Лукойл“ Вагит Алекперов.
Политиката на постоянно блокиране не носи уважение, а изолация. Когато България защитава свързани с Кремъл лица, въпросът е чий интерес отстоява - българския или руския корпоративен интерес?

Истинската дипломация работи за прекратяване на огъня, но и гарантира, че агресията няма да бъде възнаградена и повторена. Мир без сила е пожелание и подарък за агресора.

България трябва да защитава интересите си със съюзниците си - не от последния ред на парада, а от мястото си на масата.
пожелание и подарък за агресора.

11/07/2026

Днес ДСБ избира своя нов председател.

За едни това е просто вътрешнопартиен избор. За мен е ден, в който се взема решение за посоката на партията през следващите години.
Надявам се след края на днешния ден да останем това, което винаги е било най-ценното в ДСБ – общност от хора с различни мнения, но с общи ценности и една кауза.

На добър час на всички кандидати и успех на Демократи за силна България!