05/09/2026
❣️ОБНОВЯВАНЕ:
Мама Веси споделя за малкия Кукис: 👇
🥰Кукис вече е Лари!
От първия ден се държи, все едно винаги е живял в тази къща – играе си, хапва, мърка и е голям гушанчо. Нощем спи почти непробудно.
Харесва си компанията- голяма, мъркаща кака, която за момента не е особено щастлива от конкуренцията, но търпи детинските му щуротии.
🐾❤️🐾❤️🐾❤️🐾❤️
‼️‼️‼️Мока, Нуга и Руан продължават да търсят домове.
👆👆👆👆👆👆👆👆👆
🍪След Кукис решихме да останем в серията със сладкишите🧁🍰🍩 — защото всички хора, които писаха за него, оставиха много сладък вкус в душата ни.🫠🤗🥰
Решихме да пробваме късмета и на още няколко сладки създания, които също чакат своите хора: 👉Мока, Нуга и Руан.
Мока и Нуга са две малки госпожици на около 2 месеца — колкото Кукис — с изградени хигиенни навици, големи очи и още по-голям потенциал да превземат нечий дом. Игриви, любопитни, обичат да се гушкат в хората, сивичката Нуга е една идея по-срамежлива — от онези сладкиши, които първо леко се крият, а после неусетно стават любими.
В момента живеят в хотел, но хотелът не е дом. Те имат нужда от свои хора, свои купички, свое кътче за сън и някой, който да разбере, че понякога най-хубавите неща идват в малък, пухкав и леко пакостлив формат.
👉Ако Мока и Нуга Ви заинтригуват- пишете на нас или на Елена Балджийска
🍮Руан е съвсем друг десерт — не бебешко еклерче, а пухкав крем карамел със сметана. На около 6 години, изключително кротък мъжки котарак, истински галушан, с прекрасни хигиенни навици и тихо, "дзен" присъствие.
Не си точи ноктите по мебелите, не прави бели, не търси хаос — търси спокойствие, меко място и човек, до когото да се гушне.🤗
Играчките не са му голямата страст — животът явно не му е оставил много време за такива глезотии, но пък тунелчето си го уважава.😉
Руан също е в хотел, търсим му не просто подслон, а истински дом. Дом, в който някой ще види колко рядко съкровище е един възпитан, тих и благодарен котарак като Руан.
Повече за историята на Руан можете да прочетете на страницата ни.
🍪Всички обичат Кукис… да, ама не.🤨
Мен явно — не.😵💫 Изхвърлиха ме. Сигурно защото приличам на прегоряла курабийка.🐈⬛
Моля?!
Нито съм прегорял, нито съм курабийка. Ако ще ме сравнявате с нещо, нека е белгийски шоколад 🍫 — черен, фин, с няколко артистично разпръснати бели косъмчета и очи, за които спокойно може да се пишат песни.🎶🎻🎺🎸
Имах си мама. Имах си братчета и сестрички. Бях гушнат, нахранен и изобщо не подозирах, че светът може да е толкова голям и страшен. Една нощ ме взеха едни ръце. Аз, още сънен, си помислих: „Аха, сигурно ще има пастет.“ Защото вече ям с апетит и пастетът е сериозна работа.
Само че ръцете ме оставиха.
И стъпките започнаха да се отдалечават🚶➡️🚶➡️🚶➡️
Чакайте! Аз съм малък. Нямам и два месеца. Искам при мама. Не знам как се оцелява сам. Започнах да викам с цяло гърло, но никой не се върна.
Нощта беше страшна...
Сутринта ме грабнаха две ръце, но ме прегърнаха. Бях се овъртял в треви и бодлички, бях уплашен и сам, а около мен вече се чуваха кучета. Още пет минути и можеше да стана нечия закуска, а аз, с извинение, съм десерт от висок клас, не меню за кучета.
Бях на лекар, здрав съм и ще ми търсят дом. А аз съм готов — любопитен, буден, лаком и много, много сладък. Искам да опозная всичко. Всяка стая. Всяка чанта. Всяка купичка. Всеки прозорец. Вече установих, че ми харесва да гледам през прозореца на колата🚗, така че държа да предупредя: ‼️тераси и прозорци трябва да са обезопасени.‼️ Любопитството ми е голямо, а аз съм още малък.
Нямам нищо против компания — котешка или човешка, стига и компанията да ме хареса. Обещавам да обичам много❤️❤️❤️.
Да мъркам.
Да се гушкам.
Да гледам с тези очи 👀, докато ви стане неудобно да не ме вземете.
Аз съм Кукис.
Не съм прегорял.
Не съм курабийка.
Аз съм малко белгийско шоколадче, което някой е захвърлил — и което сега си търси истински дом.
В София съм.👆
Ако ме искате,✍️ на Animal Angels BG
Gabriela Hristova Hristova или
Marina Yordanova
