Копривщенското читалище е основано през 1869 г. по инициатива на главния даскал Найден поп Стоянов, автор и на читалищния устав. И днес то пази традициите, културата и духовността на Копривщица. Читалището е люлка на българското Възраждане. В него възкръсва народният дух. В него се закърмя неумиращата жажда за свобода на просветения човек.
Основаното през 1869г. Копривщенско читалище разпръсква
искрата на просвещението и постепенно покрива всички кътчета на Българско, превръща малка Копривщица в големия център на бленуваната с векове Свобода. Уставът на читалището написан от Найден Попстоянов и отпечатан във в. „Македония” в Цариград, подсказва родолюбивите цели и задачи, които поставя пред себе си първото читалищно настоятелство. И прави всичко, щото българското и копривщенско име да сияе като Витлеемската звезда на небосвода на общочовешката история. За да я има България, за да я има Копривщица. И с примера си да показва пътя, по който трябва да се върви към всеобщото благоденствие. Всяка изминала година копривщенското читалище достолепно изпълнява своята мисия да буди и съхранява българското в душите на поколенията. И ще ражда и отглежда все нови и нови дейци на копнежа по родното и копривщенското величие, ще има своите ярки стълбове на българското, като хаджи Ненчо Палавеев. В него се въплъщава изстрадалата мъдрост: „Историята ражда своите великани, а те на свой ред, правят историята”. Читалището и хаджи Ненчо Палавеев! На веки свързани в едно. Безсмъртни като египетските пирамиди. Тези пирамиди, сред които преминава младостта на копривщенския благодетел. Който, след като се връща в България, с цялата си дейност ще подскаже, че на този свят има и други пирамиди. Това са вечните стражи на човешкия дух. Те са по-величави от тези, които се извисяват всред пясъците на пустинята. Хаджи Ненчо Палавеев е един от първите български милионери. Той натрупва своите милиони благодарение на търговската си дейност, отбелязана на географката карта в канторите му от Кайро до Ванкувър. Удивителен е неговият живот, още по-удивителни са резултатите от пословичното му трудолюбие. Да натрупаш милиони в ония времена на колониална експанзия е било далеч по-трудна работа, отколкото днес. И по-голямата част от тези милиони да раздадеш за нуждите на обществото, да пренебрегнеш близки и роднини, това не е по силите на всекиго. А само на избрани от Провидението личности като хаджи Ненчо Палавеев. Дори и в Англия и Швейцария се удивляват на стореното от него. За балканските нрави делата му изглеждат налудничави. Но времето доказва, че не е така. Че в него остава само онзи, който ще направи невъзможното, за да пребъдат нравите и традициите на род и отечество. Хаджи Ненчо Палавеев е уникалният български пример за това. Само малцина от родната ни история могат да му съперничат. И те като него почти неизвестни за обществото. Хаджи Ненчо Палавеев е мостът между миналото и настоящето. Без този мост Копривщица не би била Копривщица. Колкото и исторически личности да е родила, колкото и министри на България да е дала. И е най-яркото доказателство, че „Не се гаси туй, що не гасне”. През годините именно читалището, носещо днес с право името на хаджи Ненчо Палавеев е доказателството, че огънят на българското не може да бъде загасен. Жаждата за просвета и знание неуморно препуска през времето и сякаш ни казва: „България не е загинала и никога няма да загине”. Докато я има Копривщица, докато има благодетели като хаджи Ненчо Палавеев. И през XXI век читалище „Хаджи Ненчо Палавеев” отстоява себе си. Опитва се чрез нови възрожденци да отстоява традициите и обичаите на малкия градец, организира тържества, концерти, мегдански хора, фолклорни празници и др. Самодейците му разнасят славата копривщенска и показват, че когато всеотдайно и безкористно се работи за България има смисъл да се живее. Просвещавай се неуморно, българино и времето ще ти се отплати щедро и ще те впише в Пантеона на безсмъртните, построен от благодетеля хаджи Ненчо Палавеев! И не забравяй, че каквото и да направиш за Копривщица и за България винаги ще е по-малко от това, което си могъл да направиш!
