19/10/2026
❗️❗️❗️КОГА СПАСЯВАНЕТО НА ЖИВОТНИ СЕ ПРЕВЪРНА В БИЗНЕС С ЧУЖДОТО СЪСТРАДАНИЕ?
Всеки ден се появяват нови организации, инициативи и частни лица, които събират средства за спасяване на животни. Всеки ден виждаме призиви за помощ, драматични истории, спешни диагнози и огромни суми.
И все по-често чуваме едно и също:
„Трябват ни спешно пари!“
„Лечението струва хиляди!“
„Ако не съберем сумата днес, животното е обречено!“
Напоследък особено популярни са кампаниите за котки с ФИП – заболяване, чието лечение действително може да бъде скъпо и продължително. И точно затова е толкова удобно за злоупотреби.
Днес получих поредното подобно обаждане. Отново спешност, отново пари, отново драматичен тон и внушението, че нечий живот зависи от незабавното изпращане на средства.
Изслушах внимателно.
След това започнах да задавам въпроси.
Къде се лекува животното? Кой ветеринарен лекар е поставил диагнозата? Как е потвърдена? Какви изследвания са направени? Какво лечение се прилага?
И изведнъж разговорът стана неудобен.
Отговорите започнаха да се объркват. Увереността изчезна. А понякога при подобни разговори просто ми затварят телефона.
Защо? Нима е толкова трудно да кажеш кой лекува животното, за което събираш стотици или хиляди евро?
Аз съм ветеринарен лекар. Знам как се поставят диагнози, как се проследяват пациенти и каква документация съпътства лечението. Знам и че ветеринарните лекари общуваме помежду си, когато това е необходимо за пациентите ни.
И не мога да разбера защо толкова много хора изпращат пари, без да поискат дори елементарно доказателство за историята, която им се разказва.
А в същото време за Грей – котка, пострадала при пътен инцидент, за която има реален пациент, реални травми и реални медицински разходи – са дарени едва 15 € от необходимите 270 €.
Не го казвам, за да противопоставям едно страдащо животно на друго. Казвам го, защото все по-често изглежда, че най-добре финансирани са не най-реалните случаи, а най-драматично разказаните истории.
Състраданието не бива да изключва критичното мислене!
Не всяка кампания е измама. Не всяко скъпо лечение е измислено. Има хора, които ежедневно вършат изключително тежка и достойна работа за животните.
Но има и такива, които са разбрали, че снимка на болно коте, страшна диагноза и няколко изречения, предизвикващи чувство за вина, могат да донесат пари.
Затова, преди да дарите, попитайте. Поискайте медицински документи. Поинтересувайте се коя клиника лекува животното. Потърсете отчетност за събраните и изразходваните средства.
Дарението не е такса за успокояване на съвестта. То е доверие. А доверието трябва да бъде заслужено.
И към всички, които събират средства, ще кажа само едно:
Ако искате обществото да ви повери парите си, бъдете готови да отговорите на въпросите му.
Защото всяка злоупотреба с дарителско доверие не просто ощетява някого финансово. Тя отнема шанса за помощ на животните, които действително се нуждаят от нея.
Д-р Мирчева
Председател на Фондация "9 живота"
