Да помогнем на Шестаков да живее

03/05/2026

С огромна мъка ви съобщавам, че моят обичан съпруг си замина от този свят! 😭

Според докторите сме направили всичко необходимо и сме успяли да спечелим възможно най-много време със Сашо.

Кампанията "Да помогнем на Шестаков да живее" стартира на 06.09.2024 г. и приключи на 03.05.2026г.

От сърце благодаря на всички дарители, които ни подкрепиха! Вашата помощ, вяра и човечност ни позволиха да се борим за всеки миг заедно. Благодарение на вас имахме още време със Сашо. Никога няма да забравя това и вечно ще помня колко важна е всяка подкрепа.

Закривам официално кампанията.

Почивай в мир, Саше! Ще те помня и обичам цял живот! ❤️😭

21/04/2026

Скъпи приятели, пиша ви в един изключително тежък момент за нашето семейство.

Сашо премина през тридневна венозна химиотерапия – по 10–11 часа на ден. Лечението се оказа много тежко и изтощително за него. След втората вливка състоянието му се влоши, но лекарите успяха да го стабилизират, за да може да бъде направена и третата. Тръгнахме си от болницата с надеждата, че лошото е минало, но по пътя Сашо рязко се влоши. Дишането му стана много затруднено. Едва успяхме да стигнем до Бургас. Това бяха най-дългите и страшни часове в живота ми. Прегледаха го в спешното и веднага беше приет в отделението по гръдна хирургия. Установиха перикарден излив (течност около сърцето) и плеврален излив на здравия бял дроб. Наложи се спешна оперативна интервенция за премахване на течността от двете места, която крие рискове заради състоянието му. В момента

Сашо е в реанимация в болница в Бургас от 19.04(неделя)

20.04 Състоянието му е тежко. Диша трудно и е на кислородна маска. Задържа въглероден двуокис и е с ускорен пулс. Назначен е антибиотик. Контактът с него е ограничен, тъй като задържаният въглероден двуокис го прави сънлив.

21.04
Няма подобрение в състоянието му от вчера. Продължават да подпомагат дишането му. Реагира на допир и на повикване, отваря очи. Тежко е състоянието му.

Моля ви, бъдете с нас в този огромно труден момент! Имаме нужда от вашите молитви, мисли и подкрепа повече от всякога. Вярвам, че Сашо ще се пребори колкото време му е останало с нас.😭😭😭
Благодаря ви, че сте до нас!

13/04/2026

29- ти път в Турция.

Сашо е на два вида химиотерапия под формата на хапчета. Единият вид е с постоянен прием, а вторият ще бъде приеман по схема следващите три месеца.

Сашо в момента е със силен задух, недостиг на кислород, трудно дишане, апетитът му намаля, претърпя и една настинка, която беше кошмарна за състоянието му.

След като направихме онлайн консултация и Сашо сподели за състоянието си, днес 13.04.2026г. пътуваме за 29-ти път до Турция. Във вторник 14.04 трябва да му направят кръвни изследвания, да посети кардиолог и пулмолог, и в 12:00ч да направи РЕТ скенер Резултатът ще излезе на следващия ден /15.04/. След това ще имаме среща с доктора в 15:30 часа.

Не знам какво ще се случва. Докторът го е попитал как спи, а той е отговорил: „Само в една позиция мога да лежа, в друго положение не мога.“ Тези думи тежат като камък в сърцето ми. Болката и безсилието се усещат във всяка негова дума, а тревогата не ме напуска нито за миг.

За пореден път тръгваме със страх и надежда. Надявам се, че ще получим добри новини и лекарите ще намерят решение, за да може Сашо да се почувства по-добре. Пътят е дълъг и изпълнен с изпитания. Молим се изследванията да покажат какво причинява влошаването му и да има лечение, което да му върне силите и спокойното дишане. Надяваме се резултатите от РЕТ скенера да внесат яснота и да дадат нова посока в лечението.

Страхът е голям, но надеждата е по-силна. Борим се за всяка глътка въздух, за всяка усмивка, за всеки нов ден.

Вярваме, че Бог е с нас и ни дава сили да продължим напред. Благодарим на всички, които ни подкрепят с молитви, думи и мисли! Вашата подкрепа ни дава кураж и ни помага да вървим напред по този труден път.
Продължаваме напред с надежда и вяра в сърцата ни.

31/03/2026

❤️ БЛАГОДАРИМ ВИ ОТ СЪРЦЕ ❤️

Скъпи приятели,

Подкрепата за лечението на моя съпруг продължава и днес споделям с вас това отворено писмо – символ на нашата огромна благодарност към всички хора, общности и организации, които застанаха до нас.

Събраната сума до момента е 4100,00 € – но зад тази сума стоят не просто числа, а добри сърца, съпричастност и човечност.

Вие не просто помогнахте.
Вие ни дадохте надежда.
Дадохте ни сила да продължим.
Дадохте ни вяра, че доброто съществува.

В свят, в който често забравяме колко сме свързани, вие ни показахте, че когато сме заедно, можем да преодолеем и най-трудните изпитания.

🙏 Благодаря ви, че сте до нас.
🙏 Благодаря ви, че вярвате с нас.
🙏 Благодаря ви, че ни давате сили да не се отказваме.

Публикувам това писмо с дълбока признателност към всички вас. 🥰

17/03/2026

Пиша, защото знам, че има хора, които чакат и искат да знаят какво се случва с нас.

Според новия план за лечение, Сашо продължава с таблетната терапия, която вече познава и понася по-добре. Добавиха и ново лекарство, отново под формата на таблетки- химиотерапия по схема: пет дни всеки месец в определени милиграми.
След поредните изпратени кръвни изследвания и одобрение на лекуващия лекар, приемът продължава. В момента очакваме лекарствата да пристигнат, за да приеме за втори път новото лекарство. Това ще се случи в събота-21.03.Така ще продължим следващите три месеца.

Сашо понася много странични ефекти от приема на химиотерапията. Силен е, борбен е, но е изтощен. Тялото му води тежка битка всеки ден – понякога по-тиха, понякога по-трудна. Има дни, в които изглежда по-леко, и дни, в които умората си казва думата. Въпреки това той продължава. С търпение, упоритост и с много вътрешна сила. Понякога само това, че става сутрин и продължава деня си е истинска победа.

Всеки медикамент носи своите рискове, но носи и шанс. Затова ще следим състоянието му внимателно. На всеки две седмици ще изпращаме кръвни изследвания, за да се проследяват показателите. Ако всичко е стабилно ще преминем към месечен контрол.

Не всичко може да се побере в няколко изречения и не всичко може да се каже, но се опитвам да бъда честна.

Видеото, което виждате е създадено в ден, в който отиваме сутрин рано на работа. Всички сме заедно в колата. Хващаме се за малките неща, един изгрев може да направи деня ни приятен и хубав. Понякога точно тези малки моменти ни държат. Един изгрев, няколко минути тишина в колата, това че сме заедно. В такива моменти сякаш си поемаме дъх и събираме сили за всичко, което ни предстои.

Животът ни от известно време се движи между изследвания, лекарства, чакане и надежда. И въпреки че понякога изглежда тежко и безкрайно, се стараем да запазим нормалността: работа, ежедневие, пътя сутрин, разговорите помежду ни. Това са нещата, които ни държат здраво на земята.
Има дни, в които сме по-спокойни. Има и дни, в които страхът се връща тихо. Но се учим да живеем и с двете. Да не губим вярата, че всяко лечение, всяко изследване и всяка малка стъпка напред имат значение.

Благодаря на всички, които продължават да ни подкрепят – с думи, с мисъл, с молитва или помощ! Понякога дори едно съобщение дава сили в труден момент.
Продължаваме напред, ден след ден. С надежда, че след тези три месеца ще можем да напишем по-спокойни новини. И с вярата, че колкото и дълъг да е пътят, всяка крачка има смисъл.
Да помогнем на Шестаков да живее

05/03/2026

Понякога непознати хора се превръщат в най-голямата ни опора. ❤️

Днес искам публично да изразя благодарността си към всички хора, общности и организации, които протегнаха ръка на нашето семейство и подкрепиха лечението на моя съпруг.

Вашата доброта, съпричастност и готовност да помогнете ни дават сила и надежда в този труден път.

Публикувам това отворено писмо на благодарност към всички вас. 🙏

Благодаря ви от сърце, че сте до нас.🥰
Да помогнем на Шестаков да живее

12/02/2026

Днес, 12.02.2026г.-27-ми път
Тази сутрин се срещнахме с лекуващия лекар, скенерът е излязал и според резултата туморът е прогресирал, но според доктора образуванието е стабилно. Иска в 13:30 да го обсъди с останалите доктори (консилиум) и след това отново ще се срещнем. Със сигурност ще се продължи химиотерапията под формата на хапчета, защото има добри показатели от това лечение, но може да назначат и нещо друго. Чакаме...

След консилиума се срещнахме с лекуващия лекар, но радиологът, който трябва да се изкаже по случая е отсъствал. Докторът днес назначи отново венозна химиотерапия , както и такава под формата на хапчета, които ще се приемат постоянно.(само хапчетата). Затова следващото ни идване ще е на 19.02.2026г., радиолога ще се изказал по случая и ща знаем плана за напред.

Понякога ми се струва, че животът ни се е превърнал в едно безкрайно „отново“. Отново консилиум, отново чакане, отново лечение, отново надежда, примесена със страх. Липсата на радиолога днес остави усещане за недоизказаност, за пауза по средата на изречението. Но лечението продължава – няма спиране, няма почивка от мислите.

Състоянието на Сашо, такова каквото го виждаме всеки ден, е смесица от сила и уязвимост. Болките в гърдите продължават и болкоуспокояващите са част от ежедневието му. Когато приема таблетната химиотерапия, сякаш има повече въздух, повече стабилност. Когато я спре – идват задухът и усещането за недостиг на въздух, особено в затворени пространства. Тялото му реагира, бори се, адаптира се. Има и други странични ефекти, но не всичко може да се събере в няколко изречения. Някои неща се изживяват, не се описват. И въпреки всичко – той върви. Ние вървим. Отново ще чакаме резултати, отново ще пътуваме стотици километри, отново ще събираме сили. Вяра, дори когато се клати. Търпение, дори когато е на ръба. Упоритост, защото нямаме друг избор. Това „отново“ понякога тежи. Но то означава и нещо друго, че продължаваме, че не сме се отказали, че всяка следваща дата в календара е още един шанс. И докато има път пред нас, ще го извървим. Един ден. Една седмица. Едно „отново“ след друго.

Искам от сърце да благодаря на всички, които ни подкрепят –от близо или далеч. На тези, които помагат финансово, за да можем да продължим лечението. На тези, които ни пишат, звънят, питат как сме. На тези, които тихо се молят за нас. Понякога нямаме сили да отговорим на всеки лично. Понякога сме притихнали в собствените си мисли и страхове, но усещаме подкрепата. Тя стига до нас, дава ни опора в най-трудните моменти. Вашата помощ не е просто жест – тя е надежда. Тя е въздух в дни, когато дишането е трудно. Тя е светлина, когато мислите потъмняват. Благодарим ви, че вървите с нас по този път! Не сме сами и това има огромно значение. 🥰🍀🙏
Да помогнем на Шестаков да живее

11/02/2026

Днес, 11.02.2026г. за 26-ти път вТурция.

Може би не е от няколко дни, може би е от години.

Когато живееш дълго време в режим на тревога, напрежението не си тръгва просто така. То се настанява тихо в ъглите на дома, в гласа, в погледа, в мълчанията. И всеки от нас го носи по свой начин. Кой обира негативизма? Понякога сякаш аз, понякога той. Понякога дори децата, без да го заслужават. И от това ме боли най-много. Защото никой не е виновен.

Болестта не пита, страхът не пита, изследванията не питат дали имаме сили. Да, нормално е да сме притеснени преди скенер. Нормално е да сме изнервени, по-остри, по-раними. Това не означава, че сме лоши хора. Означава, че сме уморени. Хора, които дълго време се държат изправени, без да имат право да паднат.

Не искам да се оплаквам, но истината е, че съм изморена. Психически. До ръба. Опитвам се да бъда силна, да съм опора, да запазя дома цял. Но годините лечение, чакане, пътувания, надежди и страхове променят човек. Да, не съм същата. По-уморена съм. По-чувствителна. Понякога по-уплашена. Но има и нещо друго. По-издръжлива съм, отколкото някога съм вярвала, че мога да бъда. По-съзнателна за важните неща. По-наясно колко ценен е един обикновен спокоен ден.

Днес е поредния пет скенер. Страхът е реален. Сърцата ни бият по-силно. Въпросът „Какъв ще е резултатът?“ кънти в главите ни. И няма как да го заглушим. Но какъвто и да е резултатът, ние ще го посрещнем. Както сме посрещали всичко досега. Заедно, стъпка по стъпка, дъх по дъх. И ако днес нямаме сили да сме силни — това също е позволено. Достатъчно е просто да издържим този ден. Само този. После ще мислим за следващия.
Да помогнем на Шестаков да живее

11/02/2026

https://dobrudjabg.com/novina/725-evro-sybraha-v-pgas-v-podkrepa-na-aleksandyr-shestakov/110990?fbclid=IwdGRjcAP5GSpjbGNrA_kZFWV4dG4DYWVtAjExAHNydGMGYXBwX2lkDDM1MDY4NTUzMTcyOAABHkITTaTm49vklSwQh4g1dqRtK4DXFUpYOgMB1ivJnOJTq23SG88vGmgoHrT__aem_W8f0i4ZTwX2bb0-rhzbuBw

Продължава дарителската кампания за събиране на средства за лечението на пожарникаря Александър Шестаков в Турция. Фондация за фолклорно танцово изкус

01/02/2026

На 31.01.2026 г. се състоя среща Latino Snow Party, организирана от Salsa Club Desita – събитие, изпълнено с ритъм, енергия и доброта.

В него се включиха хора с и без танцов опит, обединени от едно – желанието да помогнат. Таксата за вход беше под формата на дарение в размер на минимум 5 евро. Всички събрани средства от входа и дарителската кутия възлизат на 507 евро и бяха предадени на мен в подкрепа на лечението на моя съпруг. Да помогнем на Шестаков да живее

Това благотворително парти е част от инициативата за събиране на средства за Александър Шестаков, подета от Фондация за фолклорно танцово изкуство „Александър Александров“. Дарителски кутии са поставени и в залите на други състави, клубове и формации – още едно доказателство, че когато хората се обединят, доброто се умножава.

Поради служебен ангажимент не успях да присъствам лично на това събитие, за което много съжалявам. Но виртуално бях там - получавах снимки и видеа, които ме изпълниха с емоции, вълнение и благодарност. Обичам танците. Обичах да танцувам. Мислено бях на дансинга, заедно с всички танцьори, които участваха в това събитие – с всяка стъпка, с всяка усмивка, с всяко завъртане, направено с мисъл и сърце.

От цялото си сърце изказвам огромната си благодарност към:
💃🕺SALSA CLUB DESITA – за инициативата и организацията;
💃🕺участници те и гостите на партито;
💃🕺всички, които дариха, споделиха и подкрепиха каузата.

Вашата подкрепа не е просто финансова помощ – тя е надежда, сила и вяра в едни от най-трудните ни дни. Благодарим ви, че чрез танца, музиката и човечността показахте, че доброто има ритъм и че той се усеща със сърцето. Поклон пред всички вас! Благодарим ви, че сте с нас!