18/10/2025
Отбелязваме 100 години от датата 19 октомври 1925 г., когато се случва инцидент между български и гръцки граничен патрул довел до десет дневна война между Гърция и България!
Гръцки патрул отправя обвинения и заплахи, че нашите граничари копаят окопи и избухва престрелка, при която един гръцки войник е убит, а един гръцки офицер е тежко ранен.
В отговор Гърция решава да нападне България възползвайки се от нейната изолация и липсата на армия след Първата световна война.
Готвещият се за избори в Гърция генерал Теодорос Пангалос използва инцидента, разпалва националистическа истерия в страната и на 22 октомври 1925 година, без да обявява война, заповядва на 6-а гръцка дивизия, разположена край Сяр, да нахлуе в България. Девет батальона с планинска артилерия, картечници и минохвъргачки форсират българската граница на фронт от 30 km и навлизат на 10 – 12 km в страната, завземат десет български крайгранични села, атакуван е и гр. Петрич.
За координиране на местната отбрана ЦК на ВМРО изпраща в града войводата - Йордан Гюрков. На 23 октомври в Петрич е формиран организационен кризисен щаб, начело с войводата Георги Въндев и помощник Борис Бунев - боеви инструктор. Щабът поема координацията на местната отбрана. По левия бряг на Струма комендант на четите е Зисо Попов, който има основна заслуга за отблъскването на гръцките войски. Около 15 000 бежанци са евакуирани във вътрешността на страната.
Началник на българската военна отбрана, по целия фронт на гръцкото навлизане е полковник Минчо Банковски, по това време началник на Седми пехотен рилски полк. Като представител на щаба на армията в района на събитията е изпратен полковник Пенчо Златев, а от страна на правителството - Кимон Георгиев.
Военният министър Иван Вълков изпраща подкрепления към зоната на конфликта, но изрично се разпорежда да не се оказва сериозна съпротива. За усилване на границата и спиране на гръцкото нашествие щабът на българската армия разчита не само на местното население, но и на временните доброволци от Петрички окръг. В защита на южната граница се отправят членове на ВМРО от Горноджумайско, Разложко и Неврокопско. Мобилизирани са и бивши фронтоваци от Кюстендилско, Радомирско, Самоковско и Ихтиманско.
Боевете започват, но освен с малобройната българска войска гръцката армия се сблъсква с една добре организирана сила в този район - четите на ВМРО. За отбраната на Петрич тя успява бързо да събере около 4 500 четници, разделени в пет отряда. В резултат на ожесточени няколкодневни героични сражения те не само успяват да спрат гръцкото настъпление, но и на някои участъци на фронта гърците са разбити и минават в отстъпление.
На 27 октомври ОН разпорежда на Гърция незабавно да прекрати военните действия срещу България и изпраща към района военни представители на Англия, Италия и Франция.
На 28 октомври гръцкото правителство издава заповед за изтегляне на своите войски от българска територия. Гръцката армия се изтегля безславно, понесла поражение не от редовна войска, а от мобилизирани чети на ВМРО, селяни и доброволци.
На 29 октомври Съветът на ОН назначава специална анкетна комисия да разследва конфликта. Анкетната комисия констатира, че са опожарени 12 български села, 15 000 бежанци са напуснали родните си места, а цивилните жертви от Петрич и околните села са около 40 души.
На основата на доклада на комисията Общото събрание на ОН осъжда Гърция като агресор и отрежда да бъдат заплатени на България репарации в размер на 30 млн. лв.
Така приключва необявената 10 дневна война между Гърция и България, а едно решение на ОН е изпълнено и влиза в сила. В тези събития България показва, че макар и разоръжена и без армия, има народ, който е сплотен и готов да спре всеки агресор.
Няколко месеца по-късно гръцкият министър-председател ген. Пангалос е свален от власт.
На снимката: чети на ВМРО готови да отбраняват град Петрич.
Поклон, герои!
