04/12/2025
На 03.12.2025 г. отбелязахме Международния ден на хората с увреждания, определен за такъв от ООН през 1992 година.
Тази година решихме да посветим нашето събитие на междуекипното сътрудничество и неговото значение не само за оказване на подкрепа за нуждаещите се деца и младежи, а и за повишаване на информираността и толерантността на обществото към техните различия и специфики. Нарекохме тази среща „(Не)видимите пътища към детето”.
Поканихме директорите, учителите, логопедите, ресурсните учители и психолозите от всички училища, в които се обучават децата, ползващи услуги в ЦСРИ. Родителите на децата също бяха заедно с нас на това събитие. Поканихме и всички заинтересовани от детското благополучие органи по закрила и представители на местната власт.
Срещата бе открита от ръководителя на ЦСРИ Ваня Иванова. Последваха топлите приветствия на Росица Димитрова-директор на Дирекция социални политики, здравеопазване и транспорт към Община Велико Търново и Методка Петрова-член на Управителния съвет на Международна социална служба-България.
След това един от родителите на дете, посещаващо ЦСРИ, който е и автор на една от историите в нашия сборник „Вълшебните обувки”, прочете на аудиторията разказа „Искам да съм невидим”. После се разделихме на четири малки групи и всяка група влезе съответно в обувките на: децата със затруднения, техните родители, учителите им и другите деца. Участниците във всяка група дискутираха и откровено споделиха своите емоции, затруднения и потребности от гледната точка, която представяха и формулираха своите послания към останалите три групи.
Във втората част на събитието представители на четирите групи презентираха пред цялата аудитория резултатите от своята работа. Различните гледни точки откриха много пресечни такива помежду си. На преден план излязоха емоции, като страх, притеснения, обърканост, усещане за неяснота, както при децата от двете групи, така и при техните родители и учители. Затрудненията, които бяха споделени, бяха свързани с търсенето на баланс между очакванията на другите и личните желания, собствените очаквания и реалните възможности на детето със специфично развитие, търсенето и откриването на подходи не само към децата със затруднения, но и към останалите деца, насърчаването на силните страни на децата с увреждания. Всички групи изразиха своите потребности от едни и същи неща: повече информация, подкрепа, разбиране и приемане. Тези думи присъстваха и в посланията на всяка група към другите три групи:
Обичай ме и не очаквай! Подкрепяй ме! Прояви търпение!
Оставете ме различен! Приемайте ме такъв!
Приемете детето ми такова, каквото е! То не е счупено, не се опитвайте да го поправите!
Вечерта завърши с време за неформално общуване и сближаване между участниците в събитието.
Екипът на ЦСРИ изказва своите благодарности към всички присъстващи, които уважиха нашето събитие, довериха ни се и се включиха в организираните от нас предизвикателства, бяха откровени с нас и в края на вечерта ни дадоха своята обратна връзка, която е вдъхновяваща и мотивираща за нас!
До нови срещи, които със сигурност предстоят!
